Когато Доди пристигна, Джули Петерсън тръгна по пътеката с нея. Лили бе настояла да има две куми. Джули изглеждаше прекрасно — нищо чудно, че Йезекия се беше влюбил в нея — но не можеше да се сравнява с Лили. Неговата Лили засенчваше всяка друга жена в църквата.
Включително и Айрис!
Той си помисли за единадесетте си племенника, които чакаха нервно пред вратите, за да носят наметалото на Лили. Искаше му се всичко да мине идеално. Искаше му се това да бъде денят, за който Лили щеше да си спомня до края на живота си. Може би той не можеше да й даде онази любов, която тя търсеше, но пък можеше да й даде всичко останало.
Каквото и да се случеше, Зак възнамеряваше никога вече да не я изпуска от очи. Той изпита тръпка на ужас, когато се сети какво можеше да се случи на онзи док, ако той не се беше появил навреме.
Зак нямаше да понесе нещо да се случи с Лили. Ако можеше да се съди от начина, по който се беше почувствал, когато тя беше избягала при Бела, нямаше да му остане нищо друго, освен да се застреля. Животът му без нея щеше да бъде твърде ужасен, за да си струва да го живее.
Нямаше да има смисъл да става преди пладне, ако не можеше да види усмивката й, да я чуе как цитира смешния си баща или да види, че тя е намерила още някого, за когото да се погрижи. Зак дори вече не мислеше за себе си като за индивидуална личност. Те двамата се бяха слели в едно цяло, което се състоеше от две неразделни части.
Внезапно той усети, че има толкова много неща, които иска да й каже, неща, които не бе споделял с никого другиго, мисли, които бе пазил за себе си, защото му се струваше, че са твърде глупави, за да ги изрече на глас. Внезапно те вече не му се струваха толкова глупави, защото той знаеше, че Лили ще го разбере.
В този момент, докато стоеше и чакаше вратата в задната част на църквата да се отвори, Зак най-сетне разбра за какво му беше говорила Лили. Най-накрая той разбра какво беше успяло да превърне Медисън и Джеф, двама от най-безчувствените мъже на света, в очарователни, себеотдайни и любящи съпрузи. Любовта, която те изпитваха към жените си, беше толкова важна за тях, толкова определяща за тяхното съществуване, че просто ги беше променила.
Също както неговата любов към Лили го беше променила.
Той не беше обърнал целия си живот с главата надолу само защото бе сметнал, че така трябва или защото бе решил, че трябва да направи Лили щастлива. Беше го направил, защото беше искал да го направи, защото просто не можеше да си представи, че може да постъпи по друг начин.
И всичко това, защото обичаше Лили.
И той наистина я обичаше, истински. С цялото си сърце, с цялата си душа, с разума си, с цялото си тяло. Той беше толкова изпълнен с любов, че беше уверен, че тя е изписана на лицето му под формата на онова влюбено изражение, което толкова много пъти бе виждал върху лицата на братята си.
Зак обаче не се интересуваше дали всички щяха да забележат това. Беше луд по Лили, толкова луд по нея, че му се искаше да извика това така, че да бъде чут от всички, особено от Фърн и Дейзи. Не беше изостанал. И той беше също толкова добър, колкото и всички останали. Никой Рандолф нямаше да се направи на по-голям глупак заради жена си отколкото Зак.
Зак знаеше, че семейството му вероятно щяха да си помислят, че е полудял, но не му пукаше. Той не беше същият онзи мъж, който беше гледал онази кента от пики до асо преди няколко месеца. Тогава не бе съществувала сила на земята, която би го накарала да се появи на сватба като тази, камо ли пък да бъде главният участник в нея.
Сега изгаряше от нетърпение да се ожени за Лили и не се интересуваше колко души щяха да гледат. Той се гордееше с нея. Искаше да я покаже на братята си, на семейството си, на целия свят.
Зак усети как от раменете му пада огромен товар. Той обичаше Лили. Наистина я обичаше. Знаеше, че това е така, защото го чувстваше. Зак изгаряше от нетърпение да каже това на Лили. Напоследък тя изглеждаше разтревожена и нещастна, и то само защото той беше твърде глупав, за да забележи онова, което го бе гледало в лицето през цялото време. Защо иначе беше продал кръчмата си и беше приел работата при Медисън?
На Зак му омръзна да чака. Искаше му се сватбата да беше свършила, за да може да каже на Лили. Искаше да види как лицето й се прояснява, как бръчките в ъглите на устата й се превръщат в щастлива усмивка. Искаше да я види щастлива също толкова, колкото и той самият се чувстваше в този момент.
Органът засвири отново и гостите протегнаха вратове, за да видят младоженката за първи път, но вратата остана затворена. Лили не се появи.