— Почти десет.
— Той ще те убие.
— Той обеща да ми помогне да си намеря работа.
— Зак няма да стане толкова рано дори за погребението на майка си. А сега си върви.
Лизи Ледвил се пъхна отново под завивката, но Лили не се отказваше. Постоянното критикуване на Зак започваше да я дразни.
— Не знам защо всички проявяват такова голямо желание да ме убедят, че Зак е гаден егоист. Той обеща да ми помогне днес, а Зак е човек, който държи на думата си. А сега ще ми кажеш ли къде е стаята му, или трябва да попитам другиго?
Лизи отново се надигна.
— Ама ти май говориш сериозно, а?
— Той не може да ми помогне да си намеря работа, докато е в леглото си.
Лизи се ухили дяволито.
— Разбира се, че може. Той с удоволствие би… — Тя присви очи. Усмивката бавно изчезна от лицето й. — Не, предполагам, че не би го направил. Не и с теб.
Лили не се интересуваше от размишленията на Лизи.
— Лягай си. Ще питам някой друг.
— Не, аз ще те заведа — отвърна Лизи и стана от леглото. — Това е нещо, което трябва да видя с очите си.
— Не е нужно да ставаш. Просто ми кажи къде е стаята му.
— Ще се изгубиш. — Лизи навлече един крещящо розов кадифен пеньоар, от който липсваха цели туфи кадифе. След това напъха краката си в ярки оранжеви чехли с висок ток.
Сега Лили вече беше съвсем сигурна, че другата жена беше далтонистка.
— Апартаментът на Зак е в задния ъгъл — каза Лизи. — Той обича да е далеч от шума. Запомни, че когато изкачиш стълбите, трябва да завиеш два пъти наляво и след това надясно и няма да сбъркаш пътя.
Лили се съмняваше в това, но не каза нищо. Точно сега се чудеше дали щеше да намери обратния път надолу.
Лизи я поведе из лабиринта от коридори, като почука на половин дузина врати, покрай които минаха, с думите:
— Това момиче иска да измъкне шефа от леглото. Трябва да видите това.
Когато стигнаха до вратата на Зак, зад тях се бе събрал ято птички с яркоцветни пера.
— Това е — каза Лизи и посочи към една врата в коридора. Присъствието на момичетата караше Лили да се чувства неудобно. Когато видя, че и Доди наднича към нея иззад един ъгъл, тя се почувства още по-зле. Очевидно всички очаквах някаква експлозия и не искаха да пропуснат зрелището.
Лили изпита силно желание да се върне в пансиона на Бела и да изчака Зак да дойде при нея, но реши, че не трябва да го прави. Независимо колко силно трепереха краката й в момента, тя не беше страхливка. Пък и след всичко, което бе извършила през последните няколко седмици, да събуди Зак, щеше да бъде фасулска работа.
Тя почука на вратата.
Никакъв отговор.
Почука още два пъти със същия резултат.
— Той спи като пън — каза Лизи.
— Предполагам, че ще се наложи да го разтърся, за да го събудя — отвърна Лили, отвори вратата и влезе в стаята.
Вътре беше тъмно като в рог. Лили остана неподвижна за миг, докато очите й свикнаха с тъмнината. Първоначално успя да забележи само очертанията на едно огромно легло. Постепенно започна да различава и нещо, което се намираше в леглото. Забеляза една лампа до масата. До лампата имаше кутия кибрит. Лили реши да я запали, преди да се опита да събуди Зак.
Свали стъклото на лампата, драсна една клечка и запали лампата. След това духна клечката и завъртя колелцето. Мека светлина заля стаята.
Лили сподави вика си. Зак лежеше по средата на леглото завивките се бяха увили около тялото му, оставяйки го голо до кръста. Лили се уплаши, че той може да се събуди, да види как тя се е втренчила в него и да си направи грешни заключения. Той обаче продължаваше да спи все така спокойно.
Смелостта й се върна и Лили се приближи до леглото. Дори докато спеше, Зак изглеждаше удивително красив. Трудно й беше да повярва, че този човек може да бъде егоист. То изглеждаше толкова сладък.
Лили се усмихна вътрешно. Съмняваше се, че Зак би оценил подобно описание за себе си. Вероятно предпочиташе да го смятат за опасен и мъжествен.
Лили не беше забравила за електричеството, което сякаш бе излъчвал той миналата вечер. Тя предполагаше, че някои хора наистина не го харесваха, но нямаше човек, който да остане безразличен в негово присъствие.
Погледът й бе привлечен от гъстите черни косми, които покриваха гърдите му и се спускаха надолу към кръста. Тя бе виждала баща си и братята си, докато се миеха, но те бяха руси и им липсваше окосмение. Лили никога не бе виждала мъж с косми по гърдите си и сега гледката я удивяваше. Искаше й се да протегне ръка и да докосне гърдите на Зак. Дали космите му бяха меки и гъвкави, или твърди и чупливи?
Желанието й да го докосне беше почти непреодолимо. Космите му изглеждаха меки като агнешка вълна, но Лили реши, че щеше да бъде по-добре, ако устои на изкушението. Ако Зак се събудеше и откриеше, че тя гали гърдите му — е, тя се съмняваше, че щеше да успее да му даде задоволително обяснение.