Лили си наложи да го погледне в лицето. Това беше безопасно. Всички го гледаха в лицето.
Косата, веждите и миглите му имаха същия лъскав, черен цвят. Веждите му бяха гъсти и тежки и почти се допираха. Миглите му бяха твърде дълги за мъж. Косата му беше гъста и разрошена. Носът му беше прав, устните му — плътни, а брадичката — твърда. Наболата брада придаваше мрачен вид на лицето му. Без съмнение всяка жена, която се опиташе да го целуне, щеше да бъде одраскана лошо.
Лили се изненада, когато осъзна, че си мисли за такива неща. Това беше същото, за което баща й я бе предупреждавал, че ще се случи, ако остане насаме с някой мъж. Но на нея желанието да целуне Зак не й се струваше нещо лошо. Напротив, струваше й се, че ще бъде твърде приятно.
Невъзможно й беше да не мисли какво ли би било, ако я прегърне с мощните си ръце. Такова нещо никога не й се бе случвало. Всеки младеж в радиус от сто мили от Салем знаеше, че баща й беше готов да предаде душата му на огнената бездна на ада, ако някой посмееше да докосне госпожица Лили Стърлинг.
Веднъж Лили бе забелязала Мери Бет Паркър и Сам Лофтън да седят на едно повалено дърво до голямото езеро, където момчетата плуваха през лятото. Едната ръка на Сам бе обгърнала кръста на Мери Бет и я придържаше близо до него. Тогава на Лили й се бе сторило, че тази прегръдка се харесва на Мери Бет. Лили бе попитала майка си за това и тя й бе казала, че почтените мъже и жени не правят такива неща и че Сам и Мери Бет ще си навлекат големи неприятности.
На Лили й се бе сторило, че това не е чак толкова лошо. Пък и какво можеше да се случи от това, че една жена е седнала до един мъж? Тя се зачуди дали Зак щеше да обвие ръка около кръста й, ако го помолеше за това, просто за да усети какво е.
— П-с-с-с-т!
Лили се обърна и видя, че Лизи Ледвил наднича през вратата.
— Какво правиш? Да не му броиш космите по главата? Ако ще го будиш, събуждай го.
Лили й даде знак да се върне навън, след което се обърна отново към Зак.
— Време е да ставаш — каза тя с нормалния си глас. Никакъв отговор.
— Зак, време е да се събудиш. Скоро ще бъде десет часа. Отново никакъв отговор.
Тя вдигна лампата и я задържа близо до лицето му. Равномерното му дишане не беше нарушено. Лили върна лампата на масата, протегна ръка и го потупа по ръката.
— Събуди се!
Той се размърда. Лили подскочи назад, но Зак просто се обърна на другата страна и продължи да спи.
— Нали ти казах, че спи като пън. — Лизи отново беше подала глава през вратата.
— Излез навън — изсъска Лили. — Ако ни намери и двете тук, сигурно ще се ядоса много.
— Бих казала — отвърна Лизи с шеговита усмивка, — че вероятно ще ни изхвърли през прозореца.
Лили се почувства доста глупаво от това, че се намира в стаята на един мъж и си говореше с някаква друга жена, докато обитателят на стаята си спеше кротко като агънце. Тя не смееше да си помисли какво щеше да каже баща й, ако узнаеше за това.
— Разтърси го — посъветва я Лизи. — Никога няма да го събудиш, ако му шепнеш в ухото.
— Не съм правила такова нещо! — възрази остро Лили.
Лизи се изкиска.
Лили си пое дълбоко дъх, сложи двете си ръце върху рамото на Зак и го разтърси леко. Той дори не се помръдна. Тя го разтърси по-силно. Зак изпъшка, но не се събуди.
Откъм вратата долетя кискане, което подсети Лили, че все още си имаше публика. Тя не можеше да стои тук цял ден и да го разтърсва като ябълково дърво. Лили мина покрай леглото и дръпна завесите от всички прозорци. Стаята бе обляна в слънчева светлина. След това тя сграбчи рамото на Зак и използва цялата си сила, за да го обърне с лице към светлината.
— Събуди се! — изкрещя в ухото му. — Трябва да се засрамиш, че проспиваш дните си. В Библията пише, че…
Зак седна в леглото с изражението на човек, който се буди от някакъв кошмар.
— Какво става, по дяволите! — каза той, като се оглеждаше диво из стаята.
Лили дочуваше смътно хихикането до вратата. Завивката се бе плъзнала встрани и бе открила горната част на тялото му и част от едното му бедро. Лили с ужас осъзна, че той беше съвсем гол. Знаеше, че трябва да отмести поглед встрани, но не можеше. Той беше най-красивото същество, което бе виждала през живота си. Объркан, Зак изглеждаше толкова сладък.
— Дойдох да те събудя.
Зак изглежда не можеше да фокусира погледа си. Той се бе втренчил в Лили, но не можеше да я познае.
— Коя си ти, по дяволите, и какво търсиш в спалнята ми?
— Аз съм Лили, помниш ли ме? Пристигнах миналата вечер. Ти каза, че днес ще ми помогнеш да си намеря работа, и ето ме тук.