Зак се обърна рязко и се втренчи в слънчевата светлина, които нахлуваше в стаята през трите прозореца, сякаш беше някакъв природен феномен, който никога досега не беше виждал.
— Колко е часът?
— Около десет без петнадесет. Знам, че е доста късно, но ако побързаме…
— Късно! По дяволите, момиче! Аз си легнах едва в шест сутринта!
Сега хихикането стана по-силно.
Лили се канеше да укори Зак за това, че ругае в нейно присъствие, но бе толкова изненадана да научи, че някой е стоял, без да си легне, чак до шест часа сутринта, че забрави какво искаше да му каже.
— Това никога не би се случило във ферма. — Там щеше да ти се наложи да издоиш кравите.
— Точно затова и не живея във ферма. Ще убия всяка проклета крава, която иска да бъде издоена по това време. — Той отметна завивките и понечи да стане от леглото.
Лили изпищя и закри очите си с ръце.
— По дяволите! — изруга Зак.
Хихикането откъм вратата прерасна в бурен смях. Шумоленето на завивките и ругатните на Зак подсказаха на Лили, че той прикрива голотата си.
— Ти заслужаваш да бъдеш скандализирана, щом нахълтваш в спалнята на един мъж, докато той спи. О, за бога, отвори си очите. Покрих всичко интересно.
Лили надникна през пръсти, след което свали ръцете си.
— Никога не съм виждала гол мъж.
— Съжалявам, но аз не смятам да бъда първият.
— Не исках да кажа, че искам да видя гол мъж, а само, че не съм виждала.
Зак стана от леглото. Като държеше чаршафа с едната си ръка, той сграбчи с другата рамото на Лили.
— Не трябва да стоиш в една стая с гол мъж. — Той я завъртя с лице към вратата. — Особено пък с мен. Ако това се разчуе, репутацията ти ще бъде съсипана. — Той я побутна към вратата. — Върни се в пансиона и помоли Бела да ти направи една хубава закуска.
— Аз вече закусих.
— Преди десет часа! — направи гримаса Зак.
Той стигна до вратата, отвори я и откри навън една дузина жени.
— Какво е това? Някакъв заговор ли?
Момичетата отстъпиха няколко крачки назад, но не показаха никакво намерение да си тръгнат.
— Те просто искаха да видят какво ще се случи — обясни Лили.
— Хванете я и я вържете за някое легло, докато не стане нормален час. — Зак изчезна обратно в спалнята и затръшна вратата зад себе си.
Ядосана, че я бяха изблъскали от стаята, сякаш беше някакво малко дете, Лили посегна към дръжката, но точно тогава чу ключа да се превърта.
— Той заключи — каза Лизи. Лили почука.
— Не можеш да си легнеш отново. Обеща да ми помогнеш да си намеря работа.
— Обърни се към Доди — извика от другата страна Зак. — Тя знае какво става през деня в този град.
Лили почука отново.
— Можеш да спреш да чукаш — долетя до нея гласът на Зак, този път малко поотдалечен. — Слагам си възглавниците върху главата.
— Това е краят — каза Лизи. — Когато той си сложи възглавниците върху главата, дори и земетресение не е в състояние да го събуди.
— Но какво да правя аз? — попита Лили. — Не мога просто да стоя и да чакам да се стъмни.
— Връщайте се по стаите си, момичета — каза Доди. — Ако не си починете, ще ви трябва допълнителен пласт грим, за да придобиете приличен вид. — Тя изчака, докато всички напуснаха коридора. — Искаш ли да влезеш отново в стаята му? — попита тя тихо, когато остана насаме с Лили.
— Но той заключи вратата.
— Знам един друг вход. Но ако ти го покажа, трябва да ми обещаеш, че няма да му позволиш да те изблъска отново навън.
— Той е по-едър от мен.
— Ако смяташ да отстъпваш на хората само защото са с няколко сантиметра по-високи или с няколко килограма по-тежки от теб, никога няма да постигнеш нищо в този град.
Тази философия се хареса на Лили. Когато си помисли, че точно тя трябва да я приложи, се почувства малко нервна, но бе окуражена от факта, че в Библията имаше твърде много примери, в които хора се бяха изправяли пред по-големи предизвикателства и бяха успявали. Може би Зак Рандолф беше нейният Голиат.
— Обещавам, че ще ритам и ще пищя толкова силно, че цялата полиция ще дойде тук, преди той да успее да ме изхвърли от стаята — каза Лили. — Покажи ми вратата.
— Ето, там е — каза Доди и посочи към една врата в края на коридора. — Тя води към килера му. Оттам се влиза в банята, а от нея — в спалнята.
Лили нямаше никакви затруднения да си намери пътя през тъмните помещения. Баща й не вярваше, че трябва да се палят лампи, освен ако светлината не беше необходима за изучаване на Библията. Лили бе прекарала половината си живот в мрак.
Когато тя влезе отново в спалнята, Зак вече си беше легнал, завесите бяха спуснати, а лампата — угасена. Тя се спря, за да обмисли какъв беше най-добрият подход. Да му дръпне завивките, нямаше да свърши работа. В мига, в който го направеше, щеше да й се наложи да закрие очи с ръцете си и той отново щеше да я изблъска навън.