— Имах предвид дали ти се случва често да бъдеш в една стая с гол мъж…
— Такова нещо не ми се е случвало никога. Тръпки ме полазват, когато си го помисля. Не виждам как някой може да харесва подобно нещо.
Това не беше съвсем вярно. Тя имаше смътното чувство, че да бъде в една стая със Зак може да се окаже доста вълнуващо преживяване, но не смяташе да му казва това. Много добре знаеше какво ставаше между мъжките и женските животни, но също така беше научена, че да прави нещо такова извън границите на свещения брак ще я прати в ада. Лили не смяташе, че вярва на тези приказки, но и не изпитваше голямо желание да провери верността на теорията си.
— На мъжете им харесва, както и на много жени. — Зак се приближи още малко към нея. — Искаш ли да ти обясня защо?
В съзнанието й внезапно се появи Зак, който скача от леглото, както майка го е родила.
— Мога да предположа — отвърна Лили едва чуто.
— Мога да изтрия всичките ти съмнения, ако искаш.
— Онова, което искам, е да се облечеш и да ми помогнеш да си намеря работа.
Двамата започнаха да обикалят дивана с танцовите стъпки на дуелисти.
— Доста безинтересен начин да си прекарам сутринта. Ако е необходимо да стана от леглото си толкова рано — а по всичко личи, че ще се наложи, — поне трябва да получа някаква награда за усилията си.
— Ще получиш удоволствието от това, че си ми помогнал при нужда.
— Надявах се на нещо по-конкретно. — Той се приближи още малко.
Лили се измъкна далеч от него зад една маса и два стола.
— Осъзнавам, че ми се подиграваш и се опитваш да ме накараш да си платя за това, че те събудих. Знам, че няма да ми направиш нищо лошо, но наистина ми се иска да спреш да говориш такива неща, пък било то и на шега. Твоите думи ме тревожат.
Зак се спря.
— Как можеш да ме будиш в такъв небогоугоден час и същевременно да ме обвиняваш, че се забавлявам? Как изобщо си успяла да влезеш тук? Нали заключих входната врата. Той отиде до вратата и натисна дръжката.
— Заключена е — заяви Зак и отново започна да се приближава към Лили. — Как влезе тук?
Погледът й неволно се отмести към вратата на банята.
— Откъде разбра, че има и друга врата?
— Тя си стоеше там, в дъното на коридора. — Лили отстъпи зад една маса. — Все трябваше да води на някъде.
— Кой ти каза за вратата?
Той отново беше започнал да се приближава. Лили отстъпи.
— Че защо трябва някой да ми казва? — Тя отстъпи зад дивана, озова се до леглото и бързо се върна от другата страна на дивана.
— Кажи ми или обещавам да излея цяла кана с вода върху теб.
Лили се усмихна, въпреки че съвсем не й беше до смях.
— Доди. Според мен тя искаше да разбере дали мога да те събудя, без да ме убиеш.
— Би трябвало да ви удуша и двете — каза Зак с изражение на човек, който сериозно обмисля тази възможност.
— Докато решаваш какво да правиш, може би трябва да се облечеш. Съмнявам се хората, които удушават други хора, да го правят увити в чаршаф. Как ще си държиш чаршафа, ако си хванал врата ми с две ръце?
Зак се изсмя и Лили подскочи.
— Ти си луда, а и аз сигурно съм откачил, щом още говоря с теб. Но тъй като вече съм буден, защо не слезеш долу като добро момиче, докато се облека?
— Предпочитам да те изчакам тук, ако нямаш нищо против.
— А ако имам нещо против?
— Не виждам защо — отвърна Лили, като отбягваше погледа му. — Ти ще бъдеш в банята, а дрехите ти са в стаята зад банята. Дори няма да ме видиш, докато не се облечеш.
— Това не е истинската причина, нали?
Той отново бе започнал да се приближава към нея. Лили отстъпи назад. Тя не знаеше какво очакваше, че ще направи Зак, ако успее да я хване, но не й се искаше да разбере.
Още по-малко й се искаше да разбере какво щеше да направи тя самата. Мисълта за големите му ръце върху нея започваше да й се струва все по-интересна. Лили никога досега не беше усещала толкова осезателно тялото на някой мъж и нямаше никаква представа колко възбуждащо можеше да бъде това. Баща й я бе предупредил да избягва ситуации като тази, но тя изпитваше странно и необяснимо желание да остане и да види какво ще се случи.
Лили отново си спомни за голото тяло на Зак.
Е, тя не искаше да види всичко, което щеше да се случи. Част от него вече й беше известна, но сигурно имаше още много, което тя не знаеше. Лили познаваше хора, които бяха сгодени години преди да се омъжат. Сигурно имаше нещо, с което те запълваха цялото това време, освен… освен… е, ако нямаше такова нещо, то трябваше да има.
Зак протегна ръка към нея.
— Ако смяташ да останеш, можеш да ми помогнеш да се изкъпя. Мога да използвам помощта ти, за да си изтъркам гърба.
Онова „освен“ изглеждаше твърде близо, за да се чувства Лили спокойна.