— Ще те изчакам долу — каза тя и се втурна към вратата.
ГЛАВА ПЕТА
Зак се разсмя. Той беше толкова уморен и сънен, че не знаеше какво изпитва и защо, но знаеше, че вече не може да се върне в леглото си. Малката лисица беше провалила съня му.
Той затвори вратата след Лили и тръгна към банята. Там хвърли чаршафа, взе кърпите си и влезе във ваната, като се надяваше, че тази сутрин му бяха стоплили достатъчно вода. Не си спомняше дали някой друг, освен Доди, се къпеше преди пладне.
Водата беше гореща. Докато чакаше ваната да се напълни, той започна да сапунисва тялото си. Трябваше да се погрижи на следващата сутрин Лили да не може да влезе в спалнята му. Може би ако успееше да й намери работа, тя щеше да бъде достатъчно заета, за да му досажда. Тази мисъл правеше перспективата за обикалянето на улиците с нея не чак толкова неприятна.
Зак се отпусна във ваната и остави водата да измие сапуна от тялото му. Рядко му се случваше да изпитва благодарност към братята си, но се радваше, че Тайлър бе настоял да прокара топла вода в банята му. Зак си спомняше как Роуз бе топлила вода на печката по времето, когато той бе живял в ранчото и се бе къпал във вана, поставена пред печката в кухнята. Вана с гореща вода в личния му апартамент беше лукс, от който той нямаше намерение да се отказва.
Зак се зачуди дали Лили някога се бе къпала в такава вана. Трябваше да я попита. Може би дори щеше да й предложи да използва неговата баня. Тази мисъл го накара да се разсмее. Тя сигурно щеше да подскочи от ужас. Може би откаченият й баща й бе набил в главата, че някои мъжки части се откачат във ваната, за да я държи далеч от мъжете.
Последното вероятно не беше лоша идея. Всяка жена с външността на Лили не можеше да не привлече вниманието на мъжете. На много мъже. По дяволите! На света нямаше друго място, където тя можеше да привлече вниманието на толкова много мъже, колкото в Сан Франсиско.
Той изми и последните остатъци от сапуна по тялото си, излезе от ваната и започна да се бърше.
Проблемът не беше в това, че тя щеше да привлича мъжете, а че щеше да привлича неподходящите мъже. Сан франсиско беше пълен е нехранимайковци. Точно затова той се бе преместил тук и бе изхарчил цяло състояние, за да построи най-голямата и най-хубавата кръчма в целия щат. Той разчиташе на безкрайното предлагане на точно онези мъже, с които Лили не трябваше да има нищо общо.
Зак облече долните си дрехи, взе чашата си за бръснене и започна да разбърква пяна в нея. Скоро лицето му беше покрито с пяна. Той се обръсна с обичайното си внимание. Човек не трябваше да бърза, когато държеше в ръката си остър бръснач.
Когато свърши с бръсненето и се намаза с лосион за след бръснене — той мразеше тази част, — Зак посегна към гардероба в килера, за да извади дрехите си. Трябваше да облече нещо, което да му придава делови вид. Лили едва ли щеше да си намери скоро работа, ако хората забележеха, че се движи в компанията на един от най-известните комарджии в Сан Франсиско.
Когато Зак слезе долу, видя, че няколко от момичетата му се опитват да научат Лили да танцува. Гледката беше невероятна. Доди свиреше някаква мелодия с един пръст и удряше с длан по пианото, за да отмерва ритъма; момичетата бяха облечени в своите яркоцветни дрехи, които контрастираха рязко една с друга и засенчваха черната рокля на Лили; косите им бяха навити на ролки или вързани под шалове, докато сребристорусата грива на Лили се спускаше свободно по раменете й като блестяща мантия; а неумелите стъпки на Лили се открояваха ясно на фона на точните движения на останалите момичета.
Лебед между ято грозни патенца.
Тя притежаваше излъчване, което липсваше на останалите, и то не се дължеше само на цвета на косата й или на белотата на кожата й, нито пък на ослепителната й усмивка и на блясъка в очите й. То се дължеше отчасти на удоволствието, което тя намираше в онова, което вършеше, отчасти на начина, по който се бе концентрирала и се опитваше да научи непознатите стъпки, и отчасти на начина, по който беше успяла да събере всички тези момичета в най-приятелския кръг, в който Зак някога ги беше виждал.
Но нито едно от тези неща не обясняваше същността на онова, което караше Зак да усеща нейното присъствие повече от присъствието на всички останали в помещението. Нито едно от тези неща не беше източникът на излъчването, което сякаш струеше от Лили и обгръщаше всички около нея. Имаше още нещо, някакво основно качество, което му убягваше.
Зак потръпна от ужас, когато осъзна, че онова, което му се изплъзваше, беше невинността, чистотата — нещо, което той никога не бе познавал и което не се ценеше много. Той дори го смяташе за недостатък, който обикновено правеше хората тесногръди.