Но това не важеше за Лили.
Той не можеше да се спре да не се запита защо танцуваше тя, защо изглеждаше така обсебена от кръчмата, от начина му на живот. От самия него. Всичко тук би трябвало да обижда една жена, израсла в семейство като нейното. Някои неща наистина я обиждаха — като например неговите ругатни, — но не чак толкова, че да я накарат да му обърне гръб. Тя, изглежда, беше решила да не отхвърля цялото само защото не одобряваше някои от частите му. Зак откри, че изобщо не беше очаквал това.
Господи! Те й показваха как да вдига високо крак. Още няколко минути и Лили щеше да заметне полите на роклята върху главата си. Това не беше нещо, което тя можеше да упражнява в дневната на Бела Холт.
Зак тръгна бързо към сцената.
— Това е достатъчно за една сутрин — каза той на момичетата. — Ако не се върнете по леглата си, до полунощ ще бъдете толкова скапани, че ще разливате уискито по пода, вместо в гърлата на клиентите. — Докато момичетата се изнизваха от сцената, той се обърна към Лили: — А ти ще бъдеш твърде уморена, за да си търсиш работа.
— Глупости — заяви Лили. Бузите й се бяха зачервили от напрежението. — Ако си бях у дома, щях да съм започнала работа още в шест часа сутринта — доене, приготвяне на закуската, почистване, миене…
— Спри, преди да си ме изморила толкова, че да реша да се върна в леглото — прекъсна я Зак. След това той се замъкна до един стол и прие чашата с кафе, която му подаде Доди. — Говориш като Роуз, когато за първи път дойде в ранчото. Така и не можех да свърша всичко, което тя искаше от мен.
— На мен ми харесва да имам работа — отвърна Лили. — Татко казва, че съм дребничка, но имам много енергия.
Зак се намръщи драматично.
— Да видим дали можеш да изтраеш достатъчно дълго, докато си изпия кафето. Никога няма да се справя, ако продължиш да подскачаш по сцената и да вдигаш повече шум от китайска процесия.
— Да не те боли главата?
Доди се изкиска. Зак й хвърли един гаден поглед.
— Няма нещо, което да не мога да оправя с още няколко часа сън.
Лили се приближи и се вгледа внимателно в него.
— Да не би да си пил твърде много алкохол?
Смехът на Доди й спечели едно изръмжано:
— Ти нямаш ли си друга работа?
— Нищо, което да не може да почака — отвърна тя. — Не бих пропуснала това за нищо на света.
— Да пропуснеш кое? — поинтересува се Лили.
— Как Зак пие кафе преди десет и половина.
— Върви по дяволите! — тросна се Зак.
— Чакам ти да отидеш преди мен — отвърна Доди. — Предполагам, че поканата, която са ти изпратили за ада, е в златна рамка.
— Човек не го канят в ада — намеси се Лили, — а го изпращат там.
— В такъв случай Зак ще бъде овързан със златни вериги и изпратен там в пламтяща колесница.
— Ти да не си пила твърде много алкохол? — попита я Лили.
Сега беше ред на Зак да се разсмее.
— Не й обръщай внимание — каза той. — Тя просто се опитва да ме подразни.
— Татко казва, че от алкохола се затъпява. Той казва…
— Не е от алкохола — тросна се Зак, — а от липсата на сън. И не ме гледай така — добави той, когато тя отново започна да го оглежда. — Аз не пия.
— Мислех, че всички комарджии пият редовно.
Доди се изкиска. Зак й хвърли един застрашителен поглед и отпи от кафето си.
— Ако искам да си изкарвам прехраната, не мога да си позволя да си размътя мозъка с алкохол. Ако пиех по цяла вечер, щях да заприличам на някой от онези слабоумни глупаци, които идват в заведението ми с надеждата да забогатеят за една нощ.
Тя го гледаше недоверчиво.
— Моето заведение е различно. Тук никой не лъже и никой не се качва горе с момичетата. Освен това, никой освен клиентите не пие. По принцип нямам нищо против алкохола, но просто не обичам пиенето да се смесва с работата.
— О!
На лицето й беше изписана изненада, но тя, изглежда, му беше повярвала.
Невинността й го привличаше. Лили очевидно беше учена, че всичко, свързано с хазарта, е лошо, а най-лошото от всичко е самият комарджия; въпреки това тя, изглежда, бе готова да повярва на всяка негова дума. Това беше много интересно. Всички останали бяха готови по-скоро да се усъмнят в думите му, отколкото да му повярват.
— Затвори си устата — каза Зак. — Някой може да си помисли, че си риба, и да пусне кукичка в устата ти.
Лили затвори уста.
— Сега седни.
Тя седна.
— Искаш ли кафе?
— Вече пих.
— Извинявай, забравих, че си станала да издоиш кравата. Тя как е?
— Кой?
— Кравата. Добре ли е спала снощи, или си я събудила само след три часа сън?