Лили се усмихна.
— Знам, че в Сан Франсиско млякото се получава в бутилки. Видях ги.
— Кравите трябва да са много мънички, тъй като в бутилките няма кой знае колко мляко.
— Той винаги ли е такъв? — обърна се Лили към Доди.
— Не знам. Никога не съм го виждала да става толкова рано.
— И никога няма да имаш отново тази възможност — заяви Зак, докато ставаше от мястото си. Той сграбчи Лили за китката и я изправи на крака. — Хайде. Трябва да хванем свободните работни места, преди някой друг да ги е заел.
— Но ти не си закусвал.
— Току-що го направих. Ти просто не си обърнала внимание, защото танцуваше и говореше за кравите.
— Но ти пи само кафе.
— С това закусвам винаги.
— Така не можеш да възвърнеш силите си.
— Досега не ми се е налагало. Кажи на готвачката да ми сготви нещо с месо за вечеря — обърна се той към Доди. — Чувствам, че ми предстои период на слабост.
Лили издърпа китката си от ръката му и се втренчи ядосано в него.
— Няма да ти позволя да се подиграваш с мен. Наистина не знам много, но не съм глупачка.
Зак усети, че тя беше наистина разстроена. Той не бе имал намерение да я обижда, а просто си бе говорил обичайните глупости по навик. Всички очакваха такова поведение от него. Клиентите му направо обожаваха това. Никой, дори и пияниците, които губеха повече пари, отколкото можеха да си позволят, не приемаше саркастичните му забележки лично. Защо това момиченце от хълмовете на Вирджиния трябваше да бъде различно от тях?
— Дръж — каза Доди и тикна една чаша с кафе в ръката му. Изпий още малко. И докато си пиеш кафето, я питай каква работа може да върши.
Зак не искаше да пие повече кафе, нито пък искаше да опознава Лили. Той изобщо не се интересуваше каква работа щеше да си намери тя, стига след това да го оставеше да се наспи на спокойствие.
Той обаче успя да овладее нетърпението си и желанието си да се престори, че последният половин час беше просто един лош сън. Не беше нейна вината за това, че той й бе отправил покана, без да го иска, нито пък за това, че нейните възгледи за света бяха противоположни на неговите. Той трябваше да й помогне да си намери работа възможно най-скоро и да я остави сама да се грижи за себе си. След това щеше да може да се наспи.
— Не исках да те обидя — каза Зак. — Не обръщай внимание на повечето неща, които казвам. И без това не си струва да ги слушаш.
— Татко казва, че човек не трябва да казва нищо, ако не си струва да бъде казано.
— Сигурен бях, че баща ти ще има какво да каже по този въпрос — каза язвително Зак. — Той явно има какво да каже по абсолютно всеки въпрос.
Лили изглеждаше засрамена.
— Предполагам, че не трябва да ти казвам какво би казал татко.
— Може би не толкова рано сутринта — намеси се Доди.
— Нито сутрин, нито когато и да било — заяви Зак. — А сега спри да изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се разплачеш, и разкажи за себе си. Можеш да започнеш с това, защо си решила да дойдеш чак в Калифорния и защо не искаш да се върнеш.
— Сигурна ли си, че не искаш кафе? — обърна се Доди към Лили.
— Не. Татко казва, че… не.
— Сигурно си искала да се махнеш, за да не слушаш постоянно какво казва баща ти — каза Зак и отново седна. — Този човек сигурно говори през цялото време, щом като успява да изрече всичко това, дори ако става в шест сутринта. Добре, започвай да обясняваш — каза той, когато видя, че Лили се колебае.
— Не исках да се омъжа за свещеник — каза тя.
Зак си помисли, че тя е трябвало да се омъжи. Това щеш да бъде най-безопасно за нея, но все пак щеше да бъде срамота тя да се похаби, като се омъжи за някакъв проповедник планините. Той сигурно щеше да я кара да се облича само в черно, да ходи на молитвени срещи цял живот и нямаше да оцени интелекта й или прекрасно открития й характер. Вероятно щеше да настоява да си седи у дома, далеч от всеки, който може да й повлияе зле. На него никога не би му хрумнало че някой може да й повлияе и добре.
— Това ли е всичко, от което се страхуваш?
— На мен ми се струва предостатъчно — защити я Доди.
— Напълно достатъчно е — съгласи се с нея Лили. — Ти би ли искал да бъдеш ранчеро като Джордж и близнаците?
— Опазил ме господ! — отвърна Зак. — Аз мразя кравите. Да не говорим за мръсотията, вонята и болките, които човек изпитва, когато е яздил цял ден и е спал на твърда земя.
— Бракът с Йезекия нямаше да е чак толкова лош — отговори му Лили.
— Йезекия! — възкликна Зак. — Че коя рационално мислеща жена би нарекла бебето си с такова име?
Лили се усмихна.
— Йезекия харесва името си. Той смята, че то е напълно подходящо за него.