— А така ли е?
— Да, за съжаление, което е другата причина да не искам да се омъжа за него. Той не изглежда твърде добре…
— Няма как да бъде другояче и да се казва Йезекия — прекъсна я Зак.
— … но е много добър и е абсолютно честен.
— Прилича ми на ужасно скучен човек — заключи Зак.
Лили въздъхна.
— Аз много се възхищавам от него, но той никога не би ми позволил да се науча да танцувам. Мислиш ли, че утре ще мога да опитам да науча друг танц?
Зак беше принуден да признае, че Йезекия може би знаеше някои неща по отношение на Лили. Често едно действие водеше до друго, докато най-накрая човек можеше да се окаже в голямо затруднение и да се чуди как е могло да се случи такова нещо.
— Сигурно не само той е искал да се ожени за теб — каза Зак с надеждата да отклони вниманието й от танците. — Не мога да си представя момиче като теб без тълпа обожатели.
Зак не знаеше защо говореше толкова много за личния живот на Лили и защо се преструваше, че изобщо се интересува от темата. Това не беше типично за него. Той беше толкова объркан, че не знаеше какво върши.
— Татко не позволяваше.
— Баща ти нямал ли е друга работа, освен да те държи под око? Предполагам, че дори и в Салем има по някоя изгубена овца, която трябва да бъде намерена и върната в кошарата.
Лили въздъхна.
— На него не му се налагаше да ме държи под око. На петнадесетия ми рожден ден обяви пред всички в църквата, че божията воля била аз да стана съпруга на Йезекия. Той каза, че на всеки, който се опита да попречи на божествения замисъл, ще му се случат ужасни неща.
— Някой опита ли се?
— Не. Ти щеше ли да опиташ?
— Вероятно не. Предполагам, че би било твърде трудно да се правя на романтичен, докато същевременно се тревожа, че мога да бъда поразен от мълния, чума или от онези мушици, които изяждат всичко.
— Локусти.
— Точно тях имах предвид. Ти каза ли на баща си, че не искаш да се омъжиш за тъпия Йезекия?
— Повтарях му го постоянно, но татко не слуша какво му говорят жените. Той казва, че жените трябва да бъдат гледани, а не чувани.
Зак не отговори нищо, тъй като в града не бе тайна, че и той бе казвал същото.
— Какво беше мнението на майка ти по въпроса? — попита той.
— Тя харесва Йезекия и смята, че с него ще бъда много щастлива.
Зак се облегна назад в стола си и сложи крака върху масата.
— А нямаше ли да бъдеш? Та ти винаги цитираш Библията и разправяш какво казва баща ти.
— Татко смята, че аз съм една бъдеща грешница.
— Ти ли! — извика Зак.
Той се изправи толкова бързо, че разклати силно масата. Кафето му се разля, но той не обърна внимание. Доди избърса течността от масата.
— Някога да си правила нещо, което да не си можела да обявиш на висок глас пред всички в града?
— Обичам да се смея и да ходя на събирания. Обичам хората да ми казват, че съм красива. Искам да танцувам.
— Я какво лошо момиче си била. — А аз дори не подозирах.
Лили се ухили щастливо.
— Знаеш ли, че до днес никога не бях танцувала? Татко ми забраняваше. Йезекия е съгласен с него. Той казва, че съпругата му трябва да бъде безукорна и да бъде пример за всички останали. Освен това казва, че трябва да прибирам косата си под боне, тъй като било грешно да оставям хората да я гледат.
— Той сигурно иска да те има само за себе си и не иска на никого другиго да му идват разни идеи в главата — каза Зак. Косата й можеше да роди какви ли не мисли в главата на един мъж. И на него вече му бяха минали през ума няколко, а той не беше човек, който се интересува коя връзка бе най-подходяща за жена като Лили.
— Йезекия не е такъв човек — възрази Лили. — Той казва, че свещениците не трябва да се поддават на плътското привличане.
Зак едва не се задави.
— Струва ми се, че си се махнала от Салем тъкмо навреме. Не знам какво ще правя с теб, но не мога да ти позволя да се върнеш в такъв град. Изглежда, че всички там са малко луди.
— Според мен точната дума е благочестиви — поправи го Доди. — Всеки мъж, който може да погледне Лили и да каже, че може да устои на плътското привличане, трябва да е или луд, или да му липсват някои важни части от тялото.
— Мислиш ли, че съм красива?
— Разбира се. Всеки мъж би си го помислил.
Зак забеляза блясъка в очите й и веднага се почувства неудобно. Той си бе имал работа с твърде много жени и знаеше какво означаваше това. Лили щеше да поиска от него през следващия половин час да й разправя колко е красива и да обсъжда всяка част от тялото й, сякаш можеше да бъде разглобена и след това отново сглобена. Той никога не бе успял да разбере как някой мъж би се почувствал запленен от чифт мигли; та те не бяха нищо друго, освен няколко малки косъмчета.