— Знаеш ли какво? — каза Зак, преди Лили да му зададе въпроса, за който вече бе отворила уста. — Според мен трябва да посетиш Роуз. Близначките са вече на училище и мисля, че тя ще се зарадва на компанията ти. В Южен Тексас е адски скучно.
— Нямам намерение да ходя в някакво ранчо в Тексас — заяви категорично Лили. — Това е още по-лошо и от живота в Салем.
— Така е — съгласи се Зак. — Живял съм в „Кръг седем“. Дори и кравите се радват, когато напускат ранчото. А какво ще кажеш за Медисън? Той има пет момчета и дори няма да забележи присъствието ти.
— Омръзнало ми е да бъда заобиколена само от мъже. Те си мислят, че целият свят се върти около техните желания.
— Да, точно такъв си е Медисън — съгласи се отново Зак. — Е, няма какво да се прави. Ще трябва да се настаниш при Тейлър и Дейзи в хотела.
— Какъв хотел?
— Тя не може да отседне в „Палас“ — намеси се Доди.
— Че защо не? Това е най-хубавият хотел в Сан Франсиско. По дяволите, това е най-хубавият хотел в целия Запад.
— Това мислят всички, които са имали неколкостотин долара в джоба си — информира го Доди. — Такива хора ли искаш да се въртят около братовчедка ти?
Зак си спомни за последното си посещение в бара на хотела. Ако пратеше Лили там, значеше да я хвърли в бърлогата на семейство лъвове. Тя щеше да бъде погълната преди полунощ.
— Предполагам, че ще трябва да останеш в пансиона на Бела Холт. — Зак стана от мястото си. — Време е да отидем да ти потърсим работа, която започва рано сутрин и няма да ти даде нито минутка свободно време до шест часа вечерта.
— За да не мога да те събудя отново.
— Точно така — отговори Зак, без изобщо да се чувства засрамен. — Главата ми все още не работи както трябва. Съмнявам се, че ще успея да си спомня дори и половината от онова, което съм наговорил.
— Аз ще ти напомня — предложи Лили. — Моята глава си работи съвсем нормално. Според мен сутринта е прекрасна част от деня.
Зак изстена.
— Добре, че няма да се виждаме често с теб.
— Няма да се виждаме ли? — попита с удивление Лили.
— Че как да го правим? Ти ще работиш по цял ден. Когато аз отворя очи, ти вече ще бъдеш готова за вечеря, след което ще бързаш да си легнеш, за да се наспиш за следващия ден.
— Може би ще мога да идвам тук след работа. Мога да си говоря с Доди, ако тя няма нищо против, или с някои от другите момичета. Няма да те притеснявам.
— Не мисля, че това е добра идея — възрази Зак. Той вече си представяше какво щеше да каже Роуз, защото е повел едно младо момиче по лош път. Той беше на двадесет и шест години, но за Роуз винаги щеше да си остане едно шестгодишно момченце, което се нуждае от постоянни напътствия.
— Не познавам никого освен вас в този град — каза Лили. — Обещавам, че няма да ви създавам главоболия.
Погледът й можеше да разтопи дори сърце от камък. Зак едва не си промени решението, но успя да удържи, тъй като знаеше, че ако отстъпеше, щеше да направи лоша услуга на Лили. Тя не трябваше да научава много за живота, който водеше той. Наивна и доверчива, виждаше само вълнението и блясъка на повърхността. От друга страна, тя нямаше да забрави на какво я бе учил баща й и скоро щеше да започне да не одобрява начина му на живот дори повече от собственото му семейство.
Зак знаеше, че това щеше да му бъде твърде неприятно.
— Ти не разбираш. Не можеш да…
— Ако господин Голяма Работа е твърде зает, аз с удоволствие бих те посетила — намеси се Доди. — Момичетата също ще те харесват.
Лили се усмихна щастливо и на лицето й се изписа облекчение, което накара Зак да се почувства виновен. Той не беше свикнал да изпитва такива чувства и те не му бяха приятни.
— Хайде! Да вървим да видим какво можем да направи за теб.
Лили скочи от мястото си и тръгна след него.
— Какво можеш да вършиш? — попита я той, когато тя го настигна до вратата.
— Ами, почти всичко — отвърна тя. — Мога да готвя, да шия, да доя, да почиствам. Мама казва, че никой не може да бърка масло толкова добре колкото мен.
— Виждам, че това ще се окаже доста трудно — измърмори Зак. — Трябва само да ти намеря ферма по средата на Сан Франсиско.
— Ако нямаш нищо против, предпочитам да работя нещо което не е свързано с домакинска работа.
— Глупости — заяви Зак и се обърна с лице към нея. — Готвенето е естественият избор и аз дори знам идеалното място за теб.
Слънцето печеше твърде силно и на Зак му се наложи да сложи ръка над очите си, но дори тогава едва успя да различи очертанията на Лили.
— Хайде. Недей да се влачиш. Нали искаше работа. Е, аз ще ти я намеря.
Чарли Дрейтън му дължеше една услуга. Освен това той винаги имаше нужда от готвач. Зак буквално повлече Лили по една тясна уличка и я вкара през задната врата на ресторанта „При Чарли“. Двамата влязоха в кухнята, в която вече се усещаше миризмата на ястията, които се готвеха за обяд.