Чарли режеше едно голямо парче телешко месо. Престилката му беше изцапана с кървави петна. Ръцете му бях окървавени до лактите. Двамата му помощници имаха същия вид. Всичко, което се виждаше в кухнята — тенджери и тигани, печки, стени, под, завеси и готвачи, — беше омазано. Миризмата на горещо олио, агнешко печено и чесън накара Зак да потръпне от отвращение. Топлината от печките беше толкова силна, че вътре не можеше да се диша от горещина.
Зак не знаеше, че една кухня може да бъде толкова неприятно място.
Чарли спря работата си.
— Какво търсиш тук? — попита той, без да сваля очи от Лили.
— Искам да дадеш работа на братовчедка ми — каза Зак, чиято увереност, че това е идеалното място за Лили започвали да намалява. — Тя казва, че може да готви.
— Страхотно. Винаги имам нужда от малко помощ. Какъв е специалитетът ти?
— Опосум — отвърна Лили.
— Какво? — каза удивен Чарли.
— Опосум — повтори тя.
— Тя се шегува — обясни Зак, който беше също толкова удивен, колкото и Чарли. — Кажи му какво можеш да готвиш.
— Освен това приготвям добре ракун и катерица. Мога да готвя и зайци, но не толкова добре.
— Все едно да накарам клиентите си да ядат плъхове.
— Досега не съм опитвала плъхове, но едва ли са по-различни от катериците.
— Свинско — каза Зак, който почувства отвращение от представите, които бяха започнали да изпълват съзнанието му в резултат на този разговор. — Можеш да готвиш свинско.
— Приготвям свински шкембета поне по пет различни начина — каза Лили с тона на човек, който се гордее с уменията си — Всички казват, че приготвям най-хубавите мариновани свински крачета в Салем. Разбира се, те трябва да поотлежат малко, преди да бъдат сервирани.
— Там, откъдето идваш, някой яде ли телешко? — поинтересува се Чарли.
— Разбира се. Мама прави кървавица…
Чарли се обърна към парчето месо, върху което работеше.
— Мисля, че точно сега нямам нужда от готвачка. Защо не я заведеш в Чайнатаун? Може би там ядат някои от нещата, които може да готви тя.
ГЛАВА ШЕСТА
— Направи го нарочно — каза Зак, когато двамата излязоха отново на улицата.
— Кое? — попита Лили с невинно изражение.
— Това, че му каза, че можеш да готвиш всички тези гадости. В Салем наистина ли има хора, които ядат такива неща?
Лили се разсмя и Зак не можа да долови и най-леката нотка на вина в смеха й.
— Аз наистина мога да готвя зайци и катерици. Никога не съм яла свински крачета, но познавам много хора, които ги харесват. Що се отнася до свинското шкембе и кървавицата…
— Забрави, че съм те питал! — прекъсна я Зак, който бе наистина ужасен, че някой можеше да яде подобни неща. — Не мисля, че готварството е подходяща за теб работа. Досега не осъзнавах, че една кухня може да бъде толкова мръсна. Не разбирам защо Тайлър рядко излиза от кухнята си.
— Предполагам, че неговата е доста по-чиста. Какво ще кажеш за почистване или шиене?
— И те не стават — отвърна Зак. — На теб ти трябва нещо по-подходящо за млада дама.
Той не знаеше защо не се беше сетил за това досега. Глупаво беше да си мисли, че на Лили щеше да й бъде приятно да работи за Чарли. Пък и не беше правилно. Тя му беше роднина и той не можеше да я оставила върши тежка работа.
— Ти с какво искаш да се занимаваш? — попита я той. Слънцето отново печеше в очите му. Зак се отказа от опитите си да види изражението на Лили и се концентрира върху усилията си да я отдалечи колкото се може повече от Барбари Коуст.
— Не съм напълно сигурна. Мога да работя в заведението ти. Можеш да ме научиш.
Зак се спря, сложи ръка над очите си и за пореден път втренчи в лицето й.
— Ако в главите на хората, които стават, рано се въртят само такива мисли, то аз се радвам, че спя до късно. Кръчмата ми е последното място, където ще работиш.
— Защо?
— Защото всички ще те вземат за кръчмарско момиче.
— Но аз ще бъда точно такава.
— Да, но вътрешно не си такава. Момичетата, които работят по заведенията, харесват грубите мъже или поне нямат нищо против тях и знаят как да се оправят. Много от момичетата пият, играят хазарт и приемат мъже в стаите си. Моите момичета не го правят, но за другите това е нормална практика. Ти никога няма да можеш да бъдеш като тях, затова престани да спориш с мен. От слънцето ме заболяха очите, а от това ме заболява и главата. Стисни устни, опитай се да изглеждаш кисела като лимон и ела да видим дали ще успеем да убедим госпожа Рипъл да ти даде работа в магазина си.