— Госпожа Буланже ли?
— Същата.
Бела избухна в смях. За миг на Зак му се стори, че вижда старата Бела. Той харесваше старата Бела повече, но тя имаше нужда да живее почтено, а той имаше нужда от нейната почтеност заради Лили.
— Иска ми се да бях видяла това — каза тя.
— С удоволствие бих те видял на мое място — отвърна Зак. А сега мисля да си тръгна, преди Лили да слезе при нас и да ми намери някаква друга работа. Ако не поспя поне няколко часа, до утре сутринта може да загубя дори ризата си.
— Винаги можеш да се откажеш от хазарта.
— Започваш да говориш като Роуз.
— Тя е умна жена.
— Затова се държа колкото мога по-надалеч от нея. Утре искам да ми кажеш как се оправяш с Лили.
След това Зак се измъкна от пансиона.
— Къде е Зак? — попита Лили, когато слезе на долния етаж. Тя се беше надявала да го убеди да я вземе в кръчмата за следобеда. Момичетата й харесваха. Тя харесваше широките им усмивки и доброто им настроение, но повече от всичко харесваше чувството им за свобода, за това, че можеха да правят каквото си искат, без да се тревожат какво би казал някой за това. Лили никога през живота си не беше изпитвала подобно чувство и то й се струваше прекрасно.
— Отиде да поспи няколко часа — отговори Бела. — Нали не искаше да бъде толкова сънен довечера, че да загуби на карти заведението си?
— Не, нищо подобно. Просто се надявах…
— Знам. Всяка жена, която срещне Зак, се надява на това. Но си остава само с надеждата.
— О, нямах това предвид. Аз само…
— Знам съвсем точно какво имаше предвид, но ние с теб няма да стоим цял следобед тук. Ще те заведа да те запозная с моя проповедник. Не се тревожи — каза тя, когато Лили се намръщи. — Той не е толкова стриктен колкото баща ти.
Лили не се чувстваше удобно в строгата дневна на преподобния Харолд Торагуд. Тя осъзна, че така са се чувствали и хората, които бяха идвали да посетят баща й, но това не я накара да се почувства по-добре.
— Лили е отскоро в Сан Франсиско — обясняваше Бела на господин Торагуд.
— Роднини ли имате тук? — попита той Лили.
— Да. Двама братовчеди.
— Познавам ли ги? — поинтересува се свещеникът.
Бела се намръщи, но Лили не забеляза това и му отговори усмихнато:
— Сигурна съм, че ги познавате. — Единият се казва Тайлър Рандолф и е собственик на хотел „Палас“. Другият е брат му Зак Рандолф. Той е собственик на „Малкото райско кътче“ на „Пасифик Стрийт“.
Господин Торагуд се втвърди повече от колосана риза, съхнеща на вятъра.
— Най-настоятелно ви съветвам да нямате никакви взаимоотношения с него — каза той. — Сигурен съм, че баща ви дори не би искал да се познавате с такъв човек.
Лили реши, че не трябва да казва на господин Торагуд, че е избягала от дома си, но и не смяташе да позволява на някакъв непознат да говори по този начин за Зак.
— Не знам какво са ви говорили за Зак, но ако е нещо лошо, то явно са ви информирали погрешно. Той ме заведе при госпожа Холт още когато пристигнах в града. След това ми предложи да ми осигури всичко, от което имам нужда, докато си намеря подходяща работа.
— Сигурен съм, че го е направил, но вие не можете…
— Той се държа много любезно и ми оказа неоценима помощ. Няма да ви позволя да говорите против него.
— Той ти казва това само за твое добро — увери я Бела. — Аз сама щях да ти го кажа, но помислих, че ще е по-добре да го чуеш от господин Торагуд.
— Той може би наистина е искрен в желанието си да ви помогне — съгласи се свещеникът, — но е комарджия и женкар. Ако искате да имате изобщо някаква репутация, ще се държите далеч от него и заведението му.
— Баща ми винаги е проповядвал против хазарта, но сега се чудя дали той знае нещо за това. Казваше, че кръчмите са свърталища на порока и убежища на деградацията.
— Прав е бил.
— Но всички там бяха толкова любезни с мен. — Тя хвърли един поглед на свещеника. — Нямам намерение да разчитам за издръжката си на братовчед си или на когото и да било другиго, но не мога да ви позволя да оплювате Зак след като дори не го познавате лично. Дори баща ми не би направил подобно нещо.
— Бащата на Лили е свещеник — обясни Бела по начин, който показваше, че тя се опитва да успокои духовете, които започваха да се разгорещяват опасно.
Лицето на господин Торагуд буквално грейна.
— Близо ли е паството му? Мисля, че познавам повечето свещеници оттук до Сакраменто.
— Той е в Салем — отвърна Лили.
— Не съм чувал за град с това име.
— Салем е във Вирджиния.