За миг той изглеждаше объркан.
— Да не би да имате предвид онази Вирджиния от другата страна на континента?
Лили кимна.
— Учудвам се, че ви е оставил да дойдете дотук сама.
При тези думи, изговорени с остър тон, тримата в стаята вдигнаха глави и видяха, че там е влязла още една жена, за които Лили предположи, че е госпожа Торагуд.
— Докато тя е под грижите на госпожа Холт, можем да не се притесняваме за нея — увери свещеникът съпругата си, въпреки че усмивката му вече не беше толкова широка както преди. — Ще ви видя ли в нашето паство в неделя? — обърна се той към Лили.
— Нямах време дори да помисля за това — отговори тя. — Малко се бях притеснила да си намеря работа.
— Човек трябва да се сеща първо за църквата — заяви госпожа Торагуд. — Ако направи първо това, всичко останало ще се нареди от само себе си.
Тя говореше също като бащата на Лили.
— Сигурен съм, че тя мисли за църквата, скъпа, но трябва да признаеш, че е доста тревожно човек да няма работа.
— Аз се заех да й потърся работа — каза Бела с определен раболепен тон.
Лили реши, че Бела й харесва повече, когато госпожа Торагуд не е наблизо.
— В такъв случай няма да се тревожа — каза госпожа Торагуд, стиснала устни в някакво подобие на усмивка. — Сега се страхувам, че ще трябва да ни извините. Харолд има уговорена среща.
Лили скочи на крака, преди Бела да успее да удължи посещението им.
— С нетърпение очаквам да чуя проповедите ви — каза тя и протегна ръка първо на госпожа Торагуд, а след това и на свещеника.
— Очаква те нещо великолепно — информира я Бела. — Господин Торагуд е в състояние да накара дори самия дявол да се разтрепери.
— И той ще се разтрепери — заяви Сара Торагуд, чието изражение ставаше все по-кисело с всяка измината минута, — ако успеем да го вкараме в църквата. Какъв е смисълът от всички тези думи, когато хората, които трябва да ги чуят, се клатушкат пияни в някоя уличка или си лежат в леглото?
Лили се зачуди защо беше толкова сигурна, че госпожа Торагуд имаше предвид Зак, както и защо това й беше толкова неприятно.
— Тогава той трябва да излезе и да ги намери — каза Лили.
— Това е невъзможно — отговори й Бела.
— Татко щеше да отиде да ги намери. — Той щеше да намери Зак и да се опита да изгони дявола от него с проповедите си. Лили отново се запита защо това я притесняваше и дали причината не беше в това, че тя харесваше Зак такъв, какъвто си беше. Знаеше, че не е правилно, но това не можеше да промени чувствата й.
— Защо се усмихвате? — попита подозрително госпожа Торагуд.
— Просто си мислех за Сан Франсиско и за това колко се радвам, че съм тук. Градът е толкова красив.
Лили не беше свикнала да изрича лъжи, дори малки, но никой нямаше да я разбере, ако им кажеше истината. Тя си мислеше как госпожа Торагуд нахълтва в спалнята на Зак, разтърсва го, за да го събуди, и открива, че е застанала пред един грешник, който спи чисто гол в леглото си. Тя се изкиска неволно.
— Вие се смеете на съпруга ми, нали? — обвини я госпожа Торагуд.
— Изобщо не смятам, че той е смешен — увери я Лили.
— Добре. Опитите да се спасят душите на тези грешници — тя описа дъга с ръка, за да покаже по-голямата част от жителите на Сан Франсиско, — са сериозна работа. Ние можем да се възползваме от помощта на всеки, който желае да ни помогне.
— С удоволствие бих направила каквото мога.
Госпожа Торагуд се замисли за миг.
— Не съм съвсем сигурна, че вие сте точно онова, от което имаме нужда. Приличате повече на покана за грях, отколкото на ангел на възмездието.
Лили реши, че това беше най-големият комплимент, който й беше направен този ден.
Зак слезе в заведението чак в осем часа вечерта. Кръчмата беше пълна с мъже, които се смееха, викаха и проклинаха късмета си. Играчите на любимата му маса за покер вече играеха четвъртата си игра.
— Започвах да мисля, че днес няма да те видим — каза Доди. — Да не би малката ти братовчедка да те е изтощила?
— Спри да ме дразниш — каза Зак, чието слънчево настроение се бе възвърнало след дългия сън. — Не можах да намеря някой, който да я наеме, и затова я предадох на Бела, като й наредих да й намери работа, която започва преди девет сутринта и не свършва поне до шест вечерта.
Доди се разсмя.
— Че има ли такава работа в този град?
— Очевидно има повече, отколкото си мислиш. Нямах представа, че тук има хора, които имат толкова смешно работно време.
— Съвсем естествено е човек да става с изгрева на слънцето — каза Доди.
— Не и за мен. А сега спри да ме дразниш и ми кажи къде е играта с най-големите залози. Имам чувството, че тази вечер ще ми върви.