— Постоянно оправях яката на татко. Дай ми и другите.
Зак й подаде и останалите копчета. За лицемерен стар пуритан, Айзък Стърлинг беше оставил дъщеря си да върши някои неща, които определено караха Зак да се чувства неудобно.
Той не знаеше защо нещо толкова обикновено като допира на пръстите на Лили до врата му го тревожеше, но това беше факт. Пръстите й бяха леки, нежни, почти като пера, но предизвикваха у него нещо необикновено — харесване на тази близост, на тази интимност.
На вратата се почука.
— Отвори — каза той на Лили, тъй като искаше да увеличи разстоянието помежду им, докато не разбереше какво ставаше с него.
— Доди е — каза Лили, която се върна почти незабавно. — Тя казва, че гларусът е тук и чака. Каза да побързаш, преди да си промени решението. Мислех, че гларусът е птица.
Зак си помисли за кой ли път, че не е безопасно да се оставя момиче като Лили да се разхожда само из град като Сан Франсиско. Не се знаеше в какви неприятности можеше да се забърка тя. И доколкото я познаваше, тя най-вероятно щеше да създаде неприятности на него.
Зак облече сакото си, огледа се в огледалото и приглади косата си.
— Гларус е младеж, когото успяваш да убедиш да направи нещо, което не иска да направи.
— Като какво? — попита тя.
— Като да се ожени за Джози.
ГЛАВА СЕДМА
— Този ли е гларусът? — прошепна Лили на Доди, когато Зак тръгна право към един мъж, който изглеждаше твърде ядосан за младоженец.
— Той е, копелето нещастно! — каза Доди. — Извинявай, забравих, че не обичаш ругатните.
— Преди да срещна Зак, не знаех нито една ругатня — призна си Лили.
— Майтапиш се — не й повярва Доди.
— У дома мъжете никога не ругаят пред жените. Поне не пред мен и мама. Татко не го одобрява. Той казваше, че ругаенето е резултат от малък мозък и ограничен речник.
— Не и в този случай — каза Доди и кимна към мъжа, който говореше със Зак.
— Ако е толкова лош, защо искаш Джози да се омъжи за него?
— Не искам. Според мен трябва да го застреля и да забрави за цялата история. Но свети Зак не ще да чуе и дума за това. Той казва, че всяко момиче, което забременее, трябва да се омъжи за бащата на бебето си. Според него нямало нищо по-лошо от това едно дете да израсне без родители.
Лили се зачуди какво ли бяха направили родителите на Зак, за да го накарат да се почувства по този начин. Тя бе чувала истории за баща му. Нейният баща обичаше да дава пример с него. Според него, ако дяволът някога бе слизал на земята, то той е бил в образа на Уилям Хенри Рандолф. Лили смяташе, че за Зак беше по-добре, дето не познаваше баща си.
— На Зак липсва ли му, че не е имал родители?
— Сигурно — отговори Доди, като наблюдаваше внимателно двамата мъже, които заплашваха да се сбият. — Въпреки че има толкова много братя и не виждам как е могъл да забележи, че няма родители.
Лили знаеше всичко за братята на Зак. Тя знаеше също така, че те го бяха глезили, но това не беше същото като да има истински родители.
— Къде е Джози? — поинтересува се тя.
— Изпратих я горе. Не исках да види как обектът на мечтите й бива принуден да постъпи почтено.
— Тя иска да се омъжи за него?
— Направо изгаря от нетърпение. — Доди изсумтя неодобрително. — Погледни го само. Виждала съм по-добри екземпляри в канавката след силен дъжд. Можеш ли да си го обясниш?
Всъщност Лили можеше да си го обясни. Ако тя обичаше един мъж толкова, че да иска дете от него, сигурно щеше да иска да се омъжи за него. Дори ако той не беше идеален.
— Как се казва? — попита тя.
— Кет Бемис — отвърна с отвращение Доди. — Ти би ли пожелала да се омъжиш за този човек?
Лили нямаше ни най-малко желание да се омъжва за господин Бемис, но виждаше с какво можеше да привлече една жена. Той беше висок, мускулест и млад. Точно в този момент беше ядосан, но изглеждаше повече разгневен отколкото зъл. Вероятно не обичаше да бъде принуждаван да прави нещо, дори ако наистина искаше да го направи.
— Оп-па — каза Доди. — Те отиват в кабинета. Това означава, че Зак е готов да приложи последното убеждение.
— И какво е то? — попита Лили, като си мислеше, че вероятно става дума за оръжие.
— Ще предложи да им заеме достатъчно пари, за да могат да започнат нов живот заедно.
— Че защо ще прави такова нещо? — удиви се Лили. — Защо изобщо се интересува толкова много?
— Не знам. Защо не го питаш? Ако ти даде отговор, ще постигнеш повече от всички нас.