Зак усети как кръвта му се смразява. Останалата част на залата избледня от погледа му, докато в него останаха само Чет и мъжете до него. Зак не позволяваше да се влиза с оръжие в заведението му. Никой собственик на кръчма не можеше да позволи това, като се имаше предвид колко опасно ставаше, когато се смесеха алкохолът и хазартът.
— Ти май не можеш да спазваш никакви правила, Чет — каза Зак, докато отваряше сакото на Лий. Чет се опита да се възпротиви, но мъжете го задържаха без усилие.
— Вързан е за гърба му — каза биячът.
Те свалиха сакото на Чет. На гърба си той беше прикрепил кобур, който не се виждаше отпред и в който имаше малък пистолет. Зак извади оръжието. То побираше само два патрона, но те бяха достатъчни да убият двама души. И да му съсипят бизнеса.
— Дайте му чиповете, момчета — каза Зак, като хвърли сакото на Чет на собственика му, — и го изпратете до вратата.
— Те са навсякъде по пода — каза един от играчите. — Как ще определим кой колко ще получи?
Зак хвърли един поглед към пода и на лицето му бавно се разля широка усмивка.
— Виж какво направи — каза той на Чет. — Ти така омеси чиповете, че никой не може да каже кои на кого са. Разделете чиповете по равно, момчета.
— Повечето от тях са мои! — възрази Лий.
— Знам това, но никой не знае колко точно — отвърна Зак с измамно любезен тон. — Единственото нещо, което мога да направя, е да разделя чиповете по равно между всички играчи с изключение на мен. Аз вече загубих моите.
Чет се опита да се освободи от хватката на биячите, но това не му се удаде.
— Придружете го навън, момчета — каза Зак. — Ще накарам никой от касиерите да му осребри чиповете.
Зак обърна гръб на Чет и се отдалечи.
— Ще те убия за това! — извика Лий след него. — Мамиш ме за последен път.
Докато го влачеха към изхода, той не спираше да обсипва Зак с всички мръсни епитети, които му идваха на ума, като същевременно повтаряше, че ще го убие.
— Не мога да приема всички тези пари — каза един от играчи те. — На мен едва ли ми бяха останали повече от сто долара.
— Задръж ги. Можеш да ги дадеш за благотворителност или да си палиш пурата с тях — отвърна му Зак, който вече бе загубил интерес към ситуацията.
— Какво ще направиш с Чет? — поинтересува се един от мъжете.
— Ще го забравя колкото се може по-бързо.
— Но той каза, че ще те убие.
— Много мъже се напиват и започват да отправят заплахи. След това изтрезняват и не помнят какво са казали. Чет заплашва да ме убие още от Вирджиния Сити.
— Какво се е случило там?
— Спечелих акциите му в една златна мина. Оказа се, че са на стойност около един милион долара.
— По дяволите! На негово място и аз бих искал да те убия — каза един от играчите.
— Той току-що ги беше спечелил от някакъв беден нещастник с жена и седем деца. Аз му ги върнах.
— Върнал си ги! — възкликнаха удивени няколко души.
— Е, част от тях — поясни Зак и се ухили въпреки раздразнението си от една ситуация, която бе могла да се окаже потенциално опасна. — Не си струва човек да бъде твърде алчен.
Бела Холт стоеше на стълбите сложила ръце на хълбоците си, а челото й бе мрачно смръщено, когато Лили се появи на тротоара. Лили се обърна към тримата мъже, които я бяха придружили от работното й място до пансиона.
— Сигурна съм, че щях да бъда в пълна безопасност, ако вървя сама — каза тя, — но все пак беше много любезно от ваша страна да ме изпратите.
— Няма проблем.
— За мен беше удоволствие.
— С удоволствие бих ви изпращал всеки ден.
— Вървете си — заповяда им Бела, докато слизаше надолу по стълбите.
— Те наистина се опитваха само да помогнат — каза Лили, докато тръгваше нагоре.
— Знам какво се опитваха да направят — отговори Бела — и нямам намерение да им позволявам да го вършат тук.
Преди да влезе в пансиона, Лили махна за сбогуване на тримата. Те й отвърнаха по същия начин и нито един от тях не се помръдна, докато тя не се скри зад вратата.
— Не можеш да се разхождаш по улиците и след теб да се влачат мъже като лентички на шапка. Хората ще започнат да говорят. Не се знае какво би казала госпожа Торагуд.
— Позволих им да ме придружат само защото ти ми каза, че не е безопасно една жена да се разхожда сама по улиците. Зак ми каза същото и аз реших, че това е истина. Сметнах, че няма да бъде твърде добра идея да бъда изпратена само от един мъж.
— Точно така — каза Бела.
— Ето защо позволих и на тримата да ме придружат — продължи Лили, доволна от прозорливостта, която беше показала. — Така никой не може да ме обвини, че съм се държала неприлично с някой от тях.