Бела изстена.
— Скъпа, трима мъже не са по-добре от един.
— Не виждам защо.
— По-добре е да те виждат без мъже, отколкото с трима или с една дузина.
— Никога няма да позволя на една дузина мъже да ме придружат до вкъщи — заяви Лили. — На тротоара няма да има достатъчно място за всички тях.
Зак току-що беше спечелил третата си голяма печалба за тази вечер, когато Лили влезе в заведението му. Бе обзет от най-странното съчетание на чувства, което беше изпитвал в живота си. Почувства се доволен, раздразнен и разтревожен едновременно. Никога не беше изпитвал толкова противоречиви чувства.
Погледна картите си: И тази ръка беше печеливша. Той имаше нужда да спечели. От вечерта, когато Лили беше пристигнала в града, не бе спечелил почти нищо. Не можеше ли тя да почака поне до утре вечер, преди да се появи в кръчмата?
Но когато Лили го погледна със сините си очи, възмущението му се изпари моментално. С тиха въздишка Зак сложи картите си на масата и се изправи.
Когато стана, той осъзна, че всички мъже в радиус от петнадесет метра се бяха втренчили в Лили, сякаш в залата нямаше други жени. Навсякъде около него се чуваше скърцане на токове, когато мъжете се обръщаха, ръце увисваха във въздуха по средата на движение и изречения оставаха недовършени.
Всички защитни инстинкти, които бяха вродени на мъжете от семейство Рандолф от поколения, се надигнаха с пълна сила. Зак трябваше да я изведе от заведението колкото се можеше по-бързо. Междувременно, ако някой мъж дори се осмелеше да я докосне, той незабавно щеше да го изхвърли на улицата.
Зак хвана Лили под ръка и я поведе бързо към стаята, която той и Доди използваха за канцелария.
— Казах ти да не идваш повече тук.
— Трябваше — отвърна Лили, която едва успяваше да върви в крак с него. — Писах ти два пъти. Чаках те да дойдеш, но ти не се появи.
Зак се сети за двете бележки, които стояха смачкани в джоба на едно от саката му в гардероба. Той ги беше прочел, но бе решил, че ще бъде по-добре да не ходи при Лили. Бела можеше да се справи сама с проблемите на братовчедка му.
— Бях зает — каза той.
— Просто не си искал да си направиш труда. Вероятно си мислил, че ще ти създам още неприятности — каза тя, докато й отваряше вратата на кабинета. — И си бил прав.
Какво си направила този път?
— Нищо.
Той забеляза, че Лили е разтревожена, и мислено се помоли проблемът да не е твърде голям, тъй като му се искаше да се върне на масата си възможно най-бързо.
— Тогава защо каза, че ще ми създадеш неприятности?
— Защото си загубих работата — отговори тя с тон, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
Зак се усети как протяга ръка към нея и я обвива около кръста й.
— Какво си объркала? — Той очакваше, че ще се почувства като по-голям брат, който успокоява сестра си, но в чувствата, които го обзеха, нямаше нищо братско. Той я настани в един стол и се отдръпна, тъй като нямаше вяра в самия себе си.
— Нищо. Поне не смятам, че съм направила нещо грешно.
— Не ти ли казаха защо те уволняват? — Зак отстъпи назад докато стигна до ръба на бюрото си, и седна на него.
— Госпожа Уелборн каза, че съм довела твърде много нови клиенти в магазина.
— Това е лудост. Тя би трябвало да подскача от радост.
— И аз така си мислех. Е, не точно да подскача — тя е почти на седемдесет — но мислех, че поне ще се зарадва. Вместо това тя каза, че й гоня клиентите.
Лили избърса очите си с кърпичка. Зак започна да се надига, но размисли и се спря навреме. Той скръсти ръце на гърдите си и си каза да не мърда от мястото си.
— Беше заради мъжете, нали разбираш.
— Не, не разбирам. — Трябваше да се досети сам. Всичко свързано с Лили, неизменно трябваше да бъде свързано с мъже рано или късно.
— Ами, всички тези мъже постоянно идваха да купуват разни неща за жените, майките или дъщерите си. Госпожа Уелборн каза, че според нея те нямат нито дъщери, нито майки, а със сигурност нямат толкова много жени в семействата си, че да им трябват всичките тези дрехи, които купуват. Тя каза, че не би имала нищо против увеличения брой на клиентите си но не смятала, че ще остана дълго при нея. И когато съм си тръгнела, мъжете щели да изчезнат.
Лили млъкна и го погледна, сякаш очакваше той да каже нещо. Зак се изправи, отиде зад бюрото и седна на стола.
— Продължавай.
— Тя каза, че всички тези мъже гонели редовните й клиентки. Каза, че те не обичали да виждат как едри, груби мъже пипат с ръце дрехи, които те възнамерявали да носят близо до кожата си. Аз й казах, че според мен тези мъже изглеждат съвсем почтени, но тя ми отговори, че ставало въпрос за принципа. Съгласи се да довърша работата си за деня, но ми каза да не се връщам повече в магазина й.