Лили се приближи доста до младата жена, преди да я забележи. Тя спореше с някакъв мъж. Жената изглеждаше уплашена. Мъжът не й правеше нищо, но беше очевидно, че иска от нея да направи нещо, което тя не желаеше. Жената клатеше глава и се опитваше да се отдалечи от него. Той постоянно протягаше ръце към нея, опитваше се да я погали по бузата и да докосне ръката й. Допирът му я караше да се свива и да отскача назад от отвращение и страх.
Лили не знаеше откъде събра смелост да се намеси. Всъщност тя дори не се замисли за това, а просто го направи.
— Ето те и теб, Сюзън — каза тя на вцепененото от изненада момиче. — Мама се чудеше къде си. Време е за вечеря. Татко и момчетата скоро ще се върнат от доковете.
Мъжът се втренчи в Лили, забравил за другото момиче. Онова, което видя в очите му, уплаши Лили.
— Защо не забравиш за семейството си и не дойдеш с мен? — каза той. — Те сигурно не са много забавни щом те карат да се обличаш в черно.
Лили хвана момичето заръка и започна да се отдалечава от мъжа колкото бързо можеше. Момичето изглеждаше уплашено и объркано, но я последва безмълвно.
Мъжът също тръгна след тях.
— Ще ви взема и двете — предложи той и изтича пред тях. — Имам един приятел, който ще плати много за птичка като теб.
— Аз не съм птичка — отвърна му Лили. — Както виждаш, нямам пера. Нито пък писукам, летя или търся червеи в пръстта. — Тя не забави крачката си нито за миг.
Когато мъжът не показа, че има намерение да ги остави на мира, тя се огледа за убежище.
— О, хайде, нека да се позабавляваме. Момиче като теб може да получи почти всичко, което пожелае.
— Имам всичко, което ми е необходимо. Поне ще го имам, когато престанеш да ни досаждаш.
По лицето на мъжа се изписа грозна гримаса. Лили не мислеше, че той ще посмее да ги нападне посред бял ден на „Киърни Стрийт“, но не беше съвсем сигурна в това. За сетен път й се прииска Зак да нямаше навика да спи по цял ден. Беше готова на всичко само да можеше да види високата му фигура да се задава по улицата.
Но не можеше да се надява на появата на Зак. По това време той едва ставаше от леглото си. Трябваше сама да успее да заведе момичето в безопасност при госпожа Торагуд. Когато стигнеха там, Лили беше уверена, че свещеникът щеше да успее да се справи със ситуацията.
Мъжът им препречи пътя.
— Остави ме да мина.
Лили се опита да го заобиколи, но той отново застана пред нея. В Салем никога не й се беше налагало да решава такъв проблем и тя не знаеше какво друго можеше да направи, освен да избяга. Мъжът обаче беше застанал пред нея и не я пускаше да мине.
— Ако не се отместиш, ще закъснеем — каза тя. — Ако не се върнем у дома навреме, татко и момчетата ще тръгнат да ни търсят. Те винаги се ядосват много, когато се налага да ни чакат за вечеря.
Тази заплаха накара мъжа да се замисли и Лили успя да мине покрай него, но не след дълго той отново й препречи пътя.
— Обзалагам се, че нямаш баща. Освен това съм готов да се обзаложа, че не сте сестри. Вие двете просто се надявате да хванете някоя по-едра риба. Е, не и тази вечер, момичета, тази вечер вие двете ще трябва да се задоволите с мен.
Лили може и да беше момиче от планините, но знаеше, че мъжете в Сан Франсиско искаха същите неща от жените, които искаха и мъжете навсякъде другаде. Тя забеляза магазина за месо, в който Зак се беше опитал да й намери работа. Лили не помнеше името на собственика, но се сещаше, че той беше едър мъж и имаше прекрасна колекция от много остри ножове. Тя хвана здраво ръката на момичето и се стрелна в магазина.
Мъжът ги последва.
Собственикът обслужваше някакъв клиент, но Лили сметна, че не може да чака.
— Върнах се. Намерих Сюзън да се разхожда по улицата, имаше си няма никакви грижи.
Собственикът замръзна на мястото си вдигнал ножа, с който режеше месото. Той се втренчи с отворена уста в Лили. Тя не го изчака да се опомни. Дръпна момичето след себе си, мина зад тезгяха и изчезна през вратата, която водеше към идната част на магазина.
Лили имаше чувството, че е влязла в някаква голяма кланица. Частично разчленени трупове на пилета, зайци, пуйки, патици и гъски лежаха върху маси, в щайги, или просто висяха от куки или гвоздеи, забити в гредите на тавана. По-големите животни висяха в нещо, което й напомняше за студен шкаф за дрехи. Метри суджуци висяха от тавана.
Една жена, която работеше там, вдигна очи и погледна изненадано двете момичета.
— Извинявам се, че нахълтахме така каза бързо Лили, — но ни преследва един мъж, който настоява да отидем с него за нещо, което бих предпочела да не споменавам.