— Няма нищо — каза съчувствено жената. — Къде е той сега?
— Отпред.
— Не се тревожете. Съпругът ми ще се погрижи за него. Можете да почакате тук, докато си тръгне.
Лили обаче нямаше намерение да чака. Тя беше свикнала ла помага на майка си да приготвя прясно месо, но това тук беше прекалено много за нея. Всичко тук беше толкова сурово и кърваво и тя беше уверена, че ще й стане лошо, ако остане твърде дълго на това място. Момичето се чувстваше по същия начин.
— Можем ли да използваме задния ви вход? — попита тя жената.
— Разбира се. Ако тръгнете по уличката, ще излезете на „Грант Стрийт“.
— Благодаря — каза Лили.
— Накъде беше тръгнала? — попита тя момичето, когато се увери, че никой не ги преследва.
— Търсех си работа, когато този мъж тръгна след мен.
— Откога си в града?
— От три дни. Ходих на много места, но никой не иска да ми даде работа.
— Какво можеш да вършиш?
— Всичко.
Лили знаеше какво означаваше това — нищо. Момичето говореше също като самата нея.
— Ще те заведа при преподобния Торагуд. Той ще ти помогне.
Тя смяташе да минат по „Грант Стрийт“ до „Вашингтон Стрийт“ и оттам до църквата на площад „Портсмут“. Всичко вървеше според плана й докато двете не стигнаха до „Вашигтон Стрийт“ и не завиха на изток.
— Ето я! — чу Лили да вика някой. Тя се обърна и видя един мъж, когото не беше виждала никога през живота си, да запътва към тях. Мъжът, от когото се надяваше, че се бях изплъзнали, се появи от една уличка на една пресечка от тях.
— Следвай ме — каза Лили на момичето. — Побързай.
— Къде отиваме? — попита момичето.
— В кръчмата на братовчед ми.
— Но аз не искам да ходя в кръчма — възрази момичето и се дръпна.
— Да не би да предпочиташ да те настигнат онези?
Сега мъжете вече бяха трима. Лили осъзна, че двете са голяма опасност.
— Не.
— Тогава ме следвай. — Тя зави по „Джексън Стрийт“ и излезе на „Пасифик“ на около две пресечки от заведението на Зак.
— Побързай — подкани Лили момичето. — Те скоро ще разберат какво сме направили.
— Не искам да ходя в кръчма — повтори спътничката й. — Това е място, което винаги съм се старала да отбягвам.
— Тази е различна — увери я Лили, докато поглеждаше през рамо. — Зак ще се погрижи за теб. Той не обича, когато мъже се опитват да се възползват от жени.
— Какво му има?
— Не мисля, че той самият не би се възползвал от някоя жена, но поне не позволява на другите да го правят.
— Но той няма ли да…
— При него е най-безопасното място в целия град. Зак е южняшки джентълмен. На него му е вродено да…
В този момент мъжете завиха зад ъгъла, забелязаха жените и се затичаха към тях. Лили хвана ръката на момичето.
— Тичай, сякаш животът ти зависи от това.
Двете се втурнаха по улицата покрай изненадани мъже, каруци и коне. Мъжете обаче бързо скъсяваха разстоянието.
— Ще ни настигнат — проплака жално момичето.
— Остава само половин пресечка — ободри я Лили. Но момичето започна да изостава и Лили я сграбчи за ръката и я повлече след себе си. Те се намираха на няколко метра от пресечката до „Малкото райско кътче“, когато момичето се хвани за стомаха и каза, че не може повече.
— Какво предпочиташ — да умреш, докато изминаваш тези последни няколко метра, или да бъдеш настигната от онези мъже?
Това накара момичето да я последва отново. Те се втурнаха по уличката и изчезнаха през задната врата точно в мига, в който мъжете стигнаха началото на уличката.
Лили заключи вратата зад себе си и влезе в залата, където се строполи на първата маса.
В заведението кипеше усилена работа. Млади момичета, облечени в яркоцветни рокли, които откриваха голяма част от краката и гърдите им, забързано приготвяха масите. Други жени, облечени в по-дълги рокли, но с по-дълбоки деколтета, подготвяха масите за хазарт. Неколцината бармани бършеха чаши и правеха последни проверки на запасите си.
— Дойдохме тъкмо навреме — каза Лили. — Ще отворят след десет минути. — Тя повлече все още протестиращото момиче през залата, докато намери Доди, която говореше с един касиер за сумата, която щеше да им бъде необходима тази вечер.
— Мислех, че Зак ти каза повече да не идваш тук — каза Доди, която очевидно не се радваше да види Лили в заведението.
— Нямах такова намерение, но нямаше къде другаде да отида — каза Лили. — Видях как един мъж досажда на… о, боже, аз дори забравих да те питам как се казваш.
— Джули — отговори момичето. — Джули Петерсън.
— Ти си я довела тук, а дори не й знаеш името? — попита удивена Доди.