Внезапно всички започнаха да говорят едновременно, сякаш някой беше развалил магията.
— Запознай ни, Зак — каза Ерик Олсен, забравил за играта на карти.
— Нямаш право да фамилиарничиш с такова момиче — каза Доди. — Какво ще правиш с нея?
— Ти само ме запознай. Все ще измисля нещо — отвърна уверено Ерик.
Чет Лий и Хайнрих Байдербекер станаха от местата си. Това, изглежда, извади Зак от транса, в който беше изпаднал.
— Къде отивате? — попита той. — Играта не е свършила.
— Свърши и още как! — каза Чет и посочи към картите на Зак, които лежаха на масата пред него.
Зак погледна към прекрасните спатии. Тайната му беше разкрита и той се почувства толкова ядосан, че беше готов да удуши някого.
— Кой ги обърна? — попита той. Неписано правило на играта беше, че никой не можеше да докосва картите на друг играч по никаква причина.
— Ти — отговори му Чет.
— В-вероятно когато п-погледна б-братовчедка с-си — заеквайки добави Хайнрих Байдербекер със силния си германски акцент.
Зак погледна първо км картите си, а след това към Лили. Трябваше да очаква подобно нещо. Жените с имена на цветя бяха донесли нещастие на всичките му братя. За какво си беше мислил, когато беше поканил Лили да дойде на запад при него? Тогава тя може и да бе била младо момиче, но той трябваше да знае, че някога тя щеше да порасне и да се превърне в потенциална опасност.
За да се убеди в това, му трябваше само да хвърли един поглед на мъжете, които се бяха втренчили в нея, сякаш никога не бяха виждали жена. Нито един от тях не пиеше и не играеше; просто всички я бяха зяпнали, сякаш Доди и останалите момичета не съществуваха. Тя беше една голяма неприятност, от която той трябваше да се отърве, преди да се озовеше в безизходица.
Зак стана с обичайното си спокойствие и каза:
— Господа, тази млада дама е братовчедка ми Лили Стърлинг. Тази вечер ще пренощува у Бела Холт и утре сутрин ще си тръгне с първия влак, който отпътува на изток. Съжалява, че няма да има възможността да се запознае с вас, но вече е твърде късно и трябва да си ляга. — Зак заобиколи масата и хвана Лили здраво за лакътя. — Кажи лека нощ, Лили.
— Лека нощ — каза Лили с широка усмивка, която сякаш обхвана цялата зала. — Надявам се скоро отново да се видя с всички ви.
— Иска й се, но няма да стане — поправи я Зак. Без да изпуска лакътя й, той взе куфара й в свободната си ръка и я изведе от заведението, без да обръща внимание на хора от стонове и оплаквания за егоизма му. Хладината, която мина през тялото му, когато влажният въздух докосна тънкия слой пот, който беше покрил тялото му, го изненада.
Голяма гадост щеше да бъде да изстине и да хване пневмония само защото някаква руса магьосница не бе проявила достатъчно здрав разум да си остане във Вирджиния и да се ограничи да докарва до полуда женени мъже и фермерски синове.
— Баща ти знае ли къде си? — попита Зак, докато водеше Лили по тротоара, далеч от дузината кръчми и игрални зали. Можеше да си представи как огнедишащият свещеник Айзък Стърлинг тръгва да търси дъщеря си с библия в едната ръка и едрокалибрена пушка в другата.
— Не съвсем — отговори Лили.
Зак беше майстор в манипулирането на истината и знаеше точното значение на думите й.
— С други думи, ти не си казала нито дума на стария дявол.
— Той не е дявол — възрази Лили, — но нямаше да ме разбере.
— Предполагам, че няма — каза Зак — особено ако не си му обяснила нищо.
— Опитах се. Той не иска да ме разбере.
— Не знам как изобщо мога да очаквам от него да те разбере, след като дори аз самият не те разбирам.
— Разбира се, че ме разбираш — възрази тя и се опита да се обърне, за да види лицето му. — Ти си черната овца в семейството си. Сам ми го каза. Ти си се изправил срещу традицията, захвърлил си съветите на братята си в лицата им и си започнал да вършиш онова, което искаш.
— Изглежда, че съм си отварял устата не където трябва — каза Зак. — Не знам какво ми е станало, щом съм ти разправял всичко това.
— Беше след обяд. Джеф тъкмо ти беше чел лекция за отговорностите, които имаш към семейството си. Ти се появи ядосан в градината и ми каза, че без значение какво ще направя с живота си, не трябва да губя нито минута от него, за да се опитвам да задоволя изискванията на роднините си. Ти ми каза, че е много по-добре да се кача на някой хълм и да започна да вия срещу луната.
— Никога не съм имал добър подход към децата — отбеляза Зак с тон, показващ, че това не беше проблем, който не му позволяваше да спи спокойно. — Никога не съм знаел какво да говоря с тях.