— Не ми харесва, когато е толкова жесток — каза Лили.
Доди остави празната чаша на масата.
— Зак е твърде мързелив, за да харесва насилието, но не се страхува да го използва. — Тя се загледа в Лили. — Това противоречи на твоите разбирания, нали?
Лили кимна.
— Тогава по-добре направи, както ти каза Зак, и се върни у дома си.
— Няма да го направя. Колко пъти трябва да го повтарям?
— В такъв случай трябва да свикнеш да приемаш насилие, то от време на време. Мъжете като Зак пречат на онези тримата и хората като тях да се възползват от всяка жена, която поискат. Е, стига толкова уроци за един ден. Трябва да отида да видя какво става с малката ти приятелка. Зак е онзи, който ще спечели сърцето и вечната й вярност, но аз съм тази, коя то ще трябва да измисли какво да правим с нея.
Доди излезе, но Лили остана в кабинета. Трудно й беше да осъзнае онова, което беше чула преди малко. Тя вярваше, че Зак беше способен да защити една жена, дори ако така щеше да се изложи на опасност. Но да убие човек, пък било то и мъж, който е възнамерявал да убие другиго! Това разтърсваше Лили до дъното на душата й. Бе научена да прави всичко по силите си, за да спаси човешкия живот, без значение колко беше деградирал той. Сега й се струваше невероятно, че някой като Зак можеше да отнеме хладнокръвно нечий живот.
Тя си каза, че той бе постъпил така, за да спаси живота на Доди, а вероятно и своя. Лили можеше да разбере това. Беше достатъчно честна, за да признае пред себе си, че на негово място сигурно би постъпила по същия начин, ако бе имала оръжие и ако бе знаела как да го използва.
Но това не намаляваше шока. Зак беше убил човек. Тя чудеше дали Сетър беше единственият мъж, който бе загинал от ръката му.
Лили беше уволнена за втори път и не смееше да каже на Зак. Това щеше да му даде още едно основание да настоява тя да се върне във Вирджиния.
— Мога да го набия заради теб — предложи единият от мъжете, които я придружаваха до пансиона на Бела.
— Не мисля, че това ще реши проблема.
— Това ще го научи да не уволнява една толкова красива жена — каза другият.
— Кой друг би привлякъл толкова много клиенти в магазина му? — попита третият.
— Точно това е проблемът — обясни Лили. — Той се опитваше да продава книги. Вие колко книги сте прочели?
— Една — каза първият мъж. Останалите десетина очевидно не бяха прочели нито една.
— Но ние купувахме много — възрази един от тях. — Мисля, че трябва да изгорим магазина му.
— Не! Вината не е негова.
— Със сигурност не е и твоя. Ти си най-хубавата продавачка на книги в Сан Франсиско.
Когато Лили се прибра, Зак я очакваше на верандата на пансиона. Тя не знаеше дали се радваше повече от това, че той беше дошъл да я види, или беше ужасена от това, че щеше да види всички тези мъже, които я следваха по петите.
— Тълпата става все по-голяма с всеки изминат ден — каза Бела. — Махайте се — извика тя на мъжете. — Тя си е вече у дома.
— Откога продължава това? — попита с раздразнение Зак, когато Лили изкачи стълбите.
Лили не знаеше дали трябва да се чувства радостна или обидена. Досега тя не се беше притеснявала как ще се прибере с у дома си.
— Те ми съчувстваха. Господин Хорнадей ме уволни пред очите им и ако не им бях позволила да ме изпратят, можеха да му направят нещо лошо.
— Пак ли са те уволнили? — попита Зак, докато двамата влизаха в дневната.
— Този път наистина се постарах. Не се усмихвах на мъжете и не ги окуражавах да стоят и да си говорят с мен. Казвах им, че ако не се махнат, ще загазя. Това обаче сякаш ги караше да остават по-дълго.
— Не съм изненадан — каза Зак.
— Какво ще правиш сега? — попита я Бела.
— Ще си потърся друга работа. Какво друго мога да направя?
— Можеш да се върнеш във Вирджиния — предложи Бела.
— Не можеш ли да ми помогнеш да си намеря нова работа?
— Вече ти помогнах, но и двата пъти те уволниха.
— Може би трябва да й потърсиш работа на място, където няма мъже — предложи Зак.
Бела се разсмя.
— Няма такова място в Сан франциско.
— В Салем никога не съм имала такива проблеми — каза Лили.
— Предполагам, че положението на баща ти в обществото те е защитавало по начин, който едва сега ще успееш да оцениш.
Напоследък Лили бе чула доста истини, които би предпочела да не знае. Тази беше поредната.
— Ти не смяташ, че ще успея да се оправя в Сан Франсиско, нали? — обърна се тя към Бела.
— Така е. Първо, ти не знаеш нищо за хората тук. Доверяваш се на всички, а не трябва да се доверяваш на никого, особено на мъжете. Второ, нямаш никакви умения. Как смяташ да се издържаш сама? Трето, ти си точно онзи тип жена, която мъжете ще преследват, докато не получат онова, което искат.