— Ти сънуваш ли такива сънища? — поинтересува се Лили, която бе толкова любопитна, че забрави, че е шокирана. Тя бе изпитала такъв срам, когато веднъж бе сънувала такъв сън, че не бе казала на никого за това. Но ако Доди сънуваше същите неща, то те едва ли бяха толкова лоши.
— Аз сънувам неща, които могат да опърлят веждите на баща ти — отвърна Доди.
Лили се ухили.
— Някой ден, когато станеш по-опитна, ще ти ги разкажа.
— Аз вече съм придобила повече опит — каза Лили. — Разкажи ми сега. — Никой никога не й бе дал някакво обяснение за физическата природа на жената и тя не смяташе да изпуска тази възможност.
В коридора се чу звук от тежки стъпки.
— По-късно — каза Доди и я побутна напред в стаята, докато Лили не се спъна в леглото и не падна върху него. — Точно сега трябва да защитим територията ти.
Лили започна да се изправя.
— Но аз не…
— Аз обаче искам. — Доди я бутна обратно върху леглото в мига, в който Зак влезе в спалнята.
— Ставай от леглото ми! — извика той.
Лили се опита да стане, но Доди не й позволи.
— Не.
— Доди Мичъл, това е моето легло. Ако искаш да й намериш място за преспиване, можеш да й отстъпиш твоето легло.
— Това смятах да направя отначало, но осъзнах, че идеята не е толкова добра. Ти не можеш да останеш тук, без значение къде ще преспи тя. Затова е по-добре тя да спи в твоето легло. Ти можеш да прекараш нощта в хотела.
— И защо не мога да остана тук?
— Защото ще съсипеш репутацията й.
— Не ставай смешна. Аз винаги си спя тук, а това място е пълно с жени.
— Искаш ли и тя да има репутация като нашата? — попита го Доди.
Зак се почувства, сякаш е бил прегазен от парен локомотив. Незабавно осъзна, че не можеше да направи нищо, с което да застраши репутацията на Лили, но, от друга страна, не искаше Доди и останалите момичета да си мислят, че той не цени също толкова и тяхната репутация. Те просто бяха различни и толкова. Само че той не знаеше как да каже това. Джордж беше единственият човек в семейството му, който можеше да се изразява с лекота. Останалите просто изръсваха някоя глупост и след това се оправяха с последствията.
— Не искам да направя нищо, което би навредило на репутацията на когото и да било — отговори Зак, — но не виждам какво общо има това с отказването ми от собственото ми легло.
— Ти можеш да отседнеш в хотела и никой няма да каже нищо. Лили обаче не може да го направи. Кора Мей напуска в края на седмицата. Тогава ще можеш да се върнеш в стаята си.
Зак осъзна, че да се премести в хотела за няколко дни означаваше, че щеше да спи колкото си иска. Лили едва ли щеше да отиде чак дотам, за да го събуди. Не мислеше, че щеше да го направи.
Въпреки това не беше доволен. Не му харесваше идеята да бъде далеч от кръчмата си по цял ден, докато Лили вече е станала и върши неща, които вероятно щяха да донесат само неприятности. А не можеше и да разчита на Доди да я спира. Напоследък Доди не беше на себе си и се държеше странно. Винаги бе изпълнявала всичките му желания безпрекословно. Сега обаче тя не се колебаеше да се обърне срещу него при всеки удобен случай.
— Добре — каза той, — тя може да остане тук, но само тази нощ. — След това се обърна към Лили. — Ако не бях сигурен, че жена му ще те изхвърли, щях да те заведа у господин Торагуд.
Лили изпита облекчение. Не се съмняваше, че семейство Торагуд нямаше да има нищо против да я приюти, но знаеше, че това няма да се понрави на госпожа Торагуд. Лили вече бе разбрала, че не й харесва да се чувства нежелана.
Това не й се бе случвало никога досега. Хората винаги се бяха държали любезно с нея и винаги й бяха помагали във всичко. Тя никога не беше използвала никого — баща й не би позволил подобно нещо, — но се бе научила да очаква, че всички ще се държат добре с нея. Сан Франсиско бе променил това. Лили никога не беше предполагала, че ще бъде толкова благодарна да получи само легло в дом, където никой няма нищо против нея.
— Съжалявам — каза тя на Зак. — Не исках да стане така не съм предполагала, че…
— Не се притеснявай. Засега всичко е уредено. Не трябва да се тревожиш, че онези мъже може да ти досаждат. Ще се погрижа никой да не може да мине покрай мен.
— Иди да провериш какво става с останалия й багаж — каза Доди. — Аз ще й помогна да си легне. Тя е твърде изтощена.
Зак я изгледа така, сякаш не разбираше как някой може да бъде в състояние да си легне в девет часа вечерта, но Лили наистина беше изморена. Тя бе имала един дълъг, изпълнен с тревоги и разочарования ден. Налагаше й се да обмисли какво щеше да прави отсега нататък. Не можеше да си позволи да създава повече неприятности на Зак. Това не беше честно.