— Гладна ли си? — попита я Доди, когато вратата се затвори зад Зак.
— Не. Бела ме нахрани.
— Не съм очаквала такава любезност от нейна страна. Е, предполагам, че тя всъщност не е чак толкова лош човек, но просто мразя жени, които не могат да се оправят сами. Аз бих се справил с всички онези мъже без чужда помощ. Ако нищо друго не свършеше работа, щях да ги заплаша, че ще прегърна и ще целуна всеки от тях поотделно.
— Това нямаше да свърши работа — отвърна Лили. — Ти си красива.
— Къде са те сега? Може би ще успея да си хвана някой, преди да изчезнат. Бих могла да се възползвам от един добър мъж.
— Ще го намериш някой ден — увери я Лили — и той няма с нищо да отстъпва на онези, които ме следват по цял ден по улиците.
Тя се понадигна и облегна гръб на възглавниците. Беше толкова уморена, че едва успяваше да държи очите си отворени. Ако искаше да се вижда с Доди и Зак, трябваше да престане да става в пет и половина. Беше безсмислено. И без това нямаше какво да прави в продължение на часове, след като станеше толкова рано.
— Разбира се — отвърна й Доди, — но междувременно смятам да ти помогна да се съблечеш и да си легнеш, преди да си заспала с дрехите.
— Това не би се харесало на мама — каза в просъница Лили.
— За първи път те чувам да споменаваш майка си — каза Доди. — Започвах да си мисля, че баща ти я е вкарал в гроба.
— Мама не говори много — каза Лили. — Тя казва, че мъжете не обичат, когато жените говорят твърде много. Казва също, че ще ми бъде трудно да си намеря мъж, който да ме търпи.
— Е, в това майка ти греши, но мисля, че ти вече сама си достигнала до същото заключение.
— Мъжете ме харесват, нали? — попита Лили и се усмихна сънливо.
— Да, харесват те. Ти си много хубава и не мислиш твърде много за себе си.
— Татко каза…
— И вече не трябва да мислиш за онова, което казва баща ти. Така ще спиш по-добре. Сигурна ли си, че шумът долу няма да ти пречи?
— Какъв шум?
— Предполагам, че не ти пречи. Иска ми се и аз да можех да заспя толкова бързо колкото теб. Предполагам, че такъв е сънят на невинните.
— На мен пък ми се иска да не бях толкова невинна — измърмори Лили. — Понякога това е много досадно. Не мислиш ли?
— Може би ида да се съглася с теб, ако можех да си спомня какво е — измърмори в отговор Доди. — Заспивай и не се тревожи, че си чиста. Някой ден това ще се промени и тогава ще имаш достатъчно време да решиш кое ти харесва повече.
— Дрехите й са вътре — каза Зак. — Не можеш да очакваш от мен да нося същите дрехи и утре.
— Тя спи.
— Трябваше да помислиш за това, преди да ме изхвърлиш от спалнята ми.
— Не можеш ли да изтърпиш една нощ?
— Не — отвърна Зак. Мисълта, че ще трябва да облече измачкани и потни дрехи го караше да потреперва от отвращение.
— Тогава мини през килера.
— Не мога. След като ти беше толкова любезна да покажеш на Лили как да се промъква оттам, аз наредих да заковат вратата. А сега се дръпни от пътя ми. Ще вляза независимо дали това ти харесва или не.
— Няма да си тръгна, докато не излезеш оттам.
Зак я изгледа гневно, след което се усмихна.
— Ти не ми вярваш, нали?
— Не, по дяволите!
— По дяволите, жено, тя е дъщеря на свещеник. Ти за какъв ме вземаш?
— За мъж като всички останали. Лили е красива жена. Виждала съм те да…
— Никога не си ме виждала да обезчестявам една невинна жена — прекъсна я Зак.
— Не, но никога такава не е спала в леглото ти. Хайде, върви да си вземеш дрехите.
— Сигурна ли си, че не ревнуваш?
Доди замълча за малко.
— Да, донякъде. Част от мен иска да съм като нея. Не просто заради красотата й, а заради невинността й. Не бих могла да заспя в леглото на един мъж на такова място, без да заключа вратата и да сложа заредена пушка до възглавницата си, а тя заспа мигновено. Мисля, че й завиждам малко за това. А ти?
— Майтапиш ли се? Ако бях толкова невинен, щях да съм загубил това заведение преди месеци. Къде щяхте да бъдете тогава ти и останалите момичета?
— Казах, че това е само част от мен. Знам какво би означавало за нас да загубиш кръчмата, но ти и без това имаш достатъчно пари. Винаги можеш да се върнеш при семейството си.
— Не познаваш семейството ми. Предпочитам да остана на улицата, отколкото да живея с тях. А сега спри да ме държиш в коридора и ме остави да си взема дрехите.
— Ще дойда с теб — каза Доди.
— Искаш да ме държиш за ръчичка, за да не ме отмъкнат таласъмите ли?
— Дори таласъм не би те поискал.
Двамата минаха на пръсти през спалнята и влязоха в килера като деца, които се опитват да се промъкнат в дома си, без да събудят родителите си. Зак затвори вратата, която водеше към спалнята, и запали една лампа. Необходими му бяха само няколко минути, за да събере дрехите, които искаше. Да ги натъпче в куфара си, без да ги измачка, се оказа не толкова лесна задача.