Върхът на езика му леко облиза сухите му устни; цялото му тяло се вцепени от желание. Той почти усещаше мекотата на кожата й; почти чуваше тихите й стенания, докато нежно галеше гръдта й и я къпеше във влагата на езика си; представяше си как зърното й се втвърдява под докосванията му.
Зак осъзна внезапно, че не бе спал с жена, откакто Лили беше пристигнала в града. Присъствието й го беше накарало да забрави за другите жени, но не беше успяло да прогони нуждата от тялото му. Сега той я чувстваше с по-голяма сила от друг път.
Зак изстена. Трябваше да си тръгне, преди да беше направил нещо, за което по-късно щеше да съжалява. Той посегна да я завие с одеялото.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита един раздразнен глас. Зак подскочи.
— Казах ти да ме изчакаш навън — каза Доди, — а не да досаждаш на момичето в леглото.
— Исках само да я завия.
— Всички мъже сте еднакви.
Зак отвори уста, за да възрази, но се отказа от намерението си. И без това Доди нямаше да му повярва. Когато човек си създадеше репутация на мъж, който харесва жените, хората започваха да си мислят, че той не може да мине покрай някоя жена, без да откачи.
Е, какво пък, това нямаше никакво значение. Лили скоро щеше да напусне заведението му и тогава той щеше да си върне леглото.
Зак се обърна. Трябваше да си откаже възможността да докосне Лили, правото да я погледне. Той изби от главата си всички мисли за удоволствието, което щеше да получи в прегръдките й. Те го подлудяваха, измъчваха го, а точно сега нямаше нужда от това.
— Оправи чаршафите — каза Зак на Доди. — Ще паднат от леглото.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Три дни по-късно Зак вече си беше върнал леглото, но Лили все още не беше напуснала заведението му. Кора Мей беше напуснала по-рано, отколкото бе възнамерявала, и Лили се беше нанесла в нейната стая. Според Зак тя не смяташе да се отказва.
— Трябва да ми позволиш да върша нещо — настояваше Лили. — Не мога просто да седя тук, без да правя нищо.
Двамата седяха в кабинета на Зак. Той вече пиеше втората си чаша кафе.
— Да помагаш на Доди, не е нищо — отговори той.
— Не исках да кажа това. Понякога имам чувството, че й преча и че тя всъщност няма нужда от мен.
— Тя просто е свикнала да върши всичко сама. Дай й малко време. Не след дълго ще те затрупва с толкова много работа, че ще може да спи повече от мен.
— Не чух ли току-що моето име да се споменава без причина? — попита Доди, докато влизаше в кабинета.
— Просто се опитвах да убедя Лили, че да ти помага е важно.
— Разбира се, че е важно — съгласи се Доди, — но тя иска да прави нещо друго и аз мисля, че трябва да й позволиш.
Зак се запита защо на Доди й беше толкова забавно да му забива нож в гърба.
— Какво иска, да й дам някоя маса за рулетка ли?
— Някой ден може и това — каза Доди, — но за начало иска да й разрешиш да пее.
— Не!
— Не е необходимо да викаш — каза Лили. — И двете сме много добре със слуха.
— Не! Никога! Абсолютно не! И дума да не става! Не мога да повярвам, че ми предлагаш такова нещо.
— Виждаш ли, нали ти казах, че трудно ще го убедим — обърна се Доди към Лили.
— Не искам да пея много песни — каза Лили. — Само една-две.
— Не! — Защо тя не можеше да разбере, че това щеше да я направи да изглежда евтина? Той постоянно й повтаряше това, но Лили се държеше, сякаш то нямаше никакво значение.
— Момичетата се държат, сякаш се забавляват добре.
— Баща ти би се обърнал в гроба си, ако те чуеше.
— Той не е умрял.
— В такъв случай моят баща щеше да се обърне в гроба си, ако те чуеше. Той и без това вероятно е изгорял от едната страна.
— Не светотатствай — каза Лили — и престани да правиш безсмислени възражения.
— Ти искаш да пееш в кръчма и ми твърдиш, че правя безсмислени възражения?
— Да. Ти ще бъдеш там. Какво толкова може да се случи?
— Точно така — подкрепи я Доди, — кажи ни какво толкова може да се случи?
Типично беше за жените да се съюзят срещу него.
— Тя ще загуби репутацията си — отговори Зак на Доди.
— Според Бела аз изобщо нямам репутация.
— Не искам всяка вечер да те зяпат стотици мъже, които не познаваш.
Досега не беше признавал това пред себе си, но откакто бе видял онези мъже пред пансиона на Бела, бе започнал да изпитва тревога. Зак не можеше да обясни на какво се дължеше това, но нещо го караше да мисли, че Лили щеше да бъде в безопасност, докато беше само негова. Ако веднъж я дадеше на всички останали, нямаше да може да контролира това, което се случваше с нея.
Това чувство не му харесваше.
— Мен ме зяпат стотици мъже всеки път, когато изляза на улицата — отбеляза Лили.