Выбрать главу

Зак не можеше да се залъгва, че я държи край себе си, за да я защитава. Той я беше оставил да отиде при Бела. Беше й позволил да започне да танцува. Беше я оставил да се нанесе да живее в кръчмата. Ама че защитник беше.

Тогава какво по дяволите изпитваше към нея? Проклет да беше, ако знаеше, и това го притесняваше повече от всичко друго.

— Можем ли да се качим на палубата? — попита го Лили.

— Мислех, че ти е студено.

— Вече не.

Зак й помогна да се качи по тесните стъпала. След толкова дълго седене ходенето беше малко трудно, особено след като яхтата се полюшваше леко върху вълните.

Нощното небе беше удивително ясно. Един ферибот се отдели от кея. Ярки светлини блестяха по множеството докове и хвърляха меки, трептящи отблясъци върху повърхността на водата. Улиците на града по стръмните хълмове блестяха като звезди. От другата страна на залива светлините на Бъркли им намигваха от високите склонове. Тъмните, замъглени очертания на земната маса и черното небе над главите им оставяха мистичното чувство за самота и безкрай.

Лили носеше шала си, но не го уви около раменете си. Тя тръгна направо към перилата.

— Толкова много вода. Трудно е човек да си представи, че може да има толкова много вода. — Тя се обърна, за да погледне към океана. — Някога питал ли си се какво има там, от другата страна на океана, където погледът ти не стига?

— Виждал съм достатъчно китайци в Сан Франсиско и мога да си представя.

— Китай не е целият свят. Нито пък Индия. Нито пък Отоманската империя. Има толкова много други държави, а аз не съм виждала нито една от тях.

— Повечето от тях няма да ти харесат — каза Зак.

— Откъде знаеш?

— Там не обичат жените да имат твърде много свобода. На някои места дори не позволяват на жените да излизат от домовете си.

Лили се обърна с лице към него.

— Да не би да се опитваш да ме накараш да мисля, че баща ми все пак не е чак толкова лош?

— Не, но истината е, че той не е чак толкова лош. Той може би е свикнал да командва, но те обича.

— Откъде знаеш всичко това? — попита тя.

Зак се разсмя. Хората винаги се учудваха, когато се окажеше, че един комарджия знае нещо друго, освен как да играе на карти.

— Джордж се погрижи да получа най-доброто образование, за което може да се плати с пари. Той дори ме изпрати в Харвард, преди да избягам в Ню Мексико и да заседна при Тайлър по време на една снежна виелица. Пък и тук пристигат кораби от цял свят. Човек може да научи много само като слуша разговорите на моряците.

Зак отиде до Лили при перилата. Вятърът се засилваше, но тя не си сложи шала. Лили се обърна с лице към него и опря гръб в перилата.

— Защо ме доведе тук? Можеше да ми кажеш всичко това и в кръчмата.

— Вече ти казах. Исках да прекарам една спокойна нощ.

— В такъв случай можехме да се качим на втория етаж, да отидем в някое друго заведение или у госпожа Торагуд. Има хиляди други места, където можехме да отидем. Защо избра точно яхта? Това обикновено се смята за романтичен жест, а аз не съм сигурна дали ти изобщо ме харесваш. Сигурна съм само в това, че ме смяташ, за главоболие. Не се опитвай да го отричаш. Няма смисъл да се опиваш да ми го спестяваш, за да не нараниш чувствата ми. Знам, че съм ти в тежест, още от мига, в който се появих в този град. Не съм искала да стане така. Имах добри намерения, но нещата не се наредиха така, както очаквах. Всички тези мъже продължаваха да ме следват навсякъде и всички започнаха да ме отбягват. Така и не разбрах защо.

— Наистина ли не си разбрала?

— Не. Те не правеха нищо лошо. Ако някой е трябвало да се дразни, то това бях аз. О, знам, че не се смята за прилично една жена да говори с непознати мъже, но нищо не се случи. В интерес на истината, за мен сигурно е по-зле да се намирам на тази лодка сама с теб.

— Аз съм ти братовчед. Пък и екипажът е с нас.

Лили се обърна с лице към водата.

— Предполагам, че няма смисъл. Ти най-после ще се отървеш от мен. Затова ли ме доведе тук — за да ме нахраниш с хубава храна, да ми покажеш този прекрасен изглед? Така ли смяташе да омекотиш удара, за да не се почувствам толкова грубо отхвърлена?

— Не съм имал такова намерение.

— Защото ако е било така, трябва да ти кажа, че не успя. Никога през живота си не съм се чувствала толкова отблъсната. Ти дори не мислиш, че съм красива.

Зак я хвана за ръцете и я обърна към себе си.

— Ти си луда. Всички мислят, че си красива. Невероятно красива. И ужасно добра. За какво си мислиш, че са всичките тези сбивания? Никой не прави такива неща за друга жена. Едва ли не си забелязала това.