Зак тръгна по коридорите към апартамента си. Той успя да отвори вратата, без да изпусне Лили, но когато я остави на леглото, вече беше опасно близо до края на силите си. Щеше да се наложи да направи нещо по въпроса. Очевидно беше, че редките тренировки с боксовите ръкавици не бяха достатъчни.
Погледна надолу към Лили. Тя лежеше по гръб, отметнала глава на една страна, присвила леко крака, простряла ръце встрани от тялото си. Зак я нагласи така, че да й бъде по-удобно. Тя въздъхна и се претърколи на едната си страна. Той вдигна едно одеяло, за да я завие с него, но реши, че не може да я остави да спи с дрехите.
Нямаше кой друг да я съблече освен него.
Не че Зак никога не беше събличал жени. Просто нито една от тях не беше Лили. Ако тя се събудеше, Зак се надяваше, че няма да изпищи, преди той да е успял да й обясни какво вършеше.
Облиза нервно устните си. Копчетата на роклята й минаваха по цялата дължина от предната страна на дрехата. Струваше му се, че са стотици. Пое си дълбоко дъх и започна яката. Опита се да не обръща внимание, когато пред очите му се появи бялата кожа на врата й. Опита се да не мисли за мекотата на гърдите й, докато разкопчаваше копчетата в долината между тези хълмове на изкушението. Опита се да забрави за лекото повдигане и спускане на стомаха й. Той затвори мозъка си за привлекателността на бедрата й и тайните места на тялото й и вместо това се опита да се концентрира върху това как да свали роклята от раменете й и да измъкне ръцете й от ръкавите.
Наложи се да сложи Лили в седнало положение и да облегне на себе си. Мекотата на тялото й и усещането за главата й върху рамото му за малко да разрушат напълно концентрацията му. Зак се опита да свали роклята й, преди тя да се беше събудила или той да бе спрял да се владее.
Лили не се помръдваше. От време на време тя измърмори ваше нещо в съня си, но не се събуди.
Най-накрая Зак разкопча и последното копче и вече беше готов да измъкне ръцете й от роклята. Остави Лили да лежи на леглото и въздъхна облекчено. След това беше лесно а измъкне роклята й изпод нея. Остави дрехата на стола до вратата. След това развърза корсета й, измъкна го изпод нея и я зави с един чаршаф.
Зак отстъпи назад. Дишаше задъхано като човек, кой току-що беше извършил нещо, което бе изисквало значите ни физически усилия. Нищо не бе напрягало самоконтрола му толкова много, колкото събитията през последната нощ. Но вината затова си беше само негова. Бе направил няколко твърде лоши преценки. Бе започнал вечерта с мисълта, че бъде в състояние да контролира чувствата си към Лили, че не бяха по-различни от онова, което изпитваше към други привлекателни жени. В крайна сметка, Зак бе осъзнал, че не би могъл да забрави Лили дори когато тя напуснеше заведението му. Когато тя беше наоколо, той не можеше да мисли за друг човек.
Добре беше, че тя щеше да се премести в хотел „Палас“ само след няколко часа. В момента положението беше изпълнено с най-различни опасности.
Зак започна да събира нещата, които щеше да вземе със себе си в хотела, но промени решението си. Доди щеше да се събуди скоро. Лили можеше да се премести в нейното легло, а Зак щеше да се върне в своето. Така нямаше да му се наложи да ходи другаде и да дава обяснения на брат си.
Той щеше да спи на дивана. Едва ли щеше да прекара повече от три часа там.
Зак се съблече и внимателно прибра дрехите си в гардероба — мразеше измачканите дрехи, — след което облече един халат. В гардероба имаше одеяла и допълнителна възглавница.
В мига, в който Зак положи глава върху възглавницата, осъзна, че не му се спи. Мозъкът му искаше да повтаря постоянно събитията от изминалата нощ. Знаеше, че беше безсмислено. Само щеше да стане по-неспокоен и да не му позволи да заспи.
Той прибягна до способността си да се концентрира, на която се дължеше големият му успех в хазарта, и си наложи да изхвърли всички мисли от съзнанието си. След няколко минути вече спеше дълбоко.
Зак се събуди и откри, че през прозорците нахлува силната слънчева светлина. Беше забравил да спусне завесите. Зак затвори очи и изстена. Удивително беше колко ярко можеше да бъде слънцето в девет часа сутринта. Не можеше ли поне днес денят да бъде мъглив или дъждовен?
Слънчевата светлина, която го обливаше, не му позволяваше дори да си помисли, че може да заспи отново и Зак стана от дивана. Едва тогава осъзна къде беше спал и защо.
Хвърли един поглед към леглото. Лили все още спеше дълбоко. Добре, че не я чакаха никакви крави, защото в противен случай животните вече сигурно щяха да се чувстват твърде нещастни.
Той отиде до леглото и мигновено забрави за кравите и слънчевата светлина.