Доди се втурна напред, за да покрие Лили.
— Дойдохме да те спасим от този пропаднал мъж — заяви Сара Торагуд. — Ние разбираме срама ти, споделяме болката ти, но няма да те оставим сама. Този мъж ще бъде накаран да си плати за стореното. Той ще…
Зак буквално се хвърли през стаята. Преди Сара Торагуд да успее да довърши изречението си, ръцете му я сграбчиха за гърлото. Ужасеният поглед на жената на свещеника показа, че тя се страхуваше, че Зак щеше да направи и с нея същото, което бе направил с Лили.
— Ако не искаш да направя нещо лошо на жена ти — изсъска той на свещеника, — ще я накараш да млъкне, преди Лили да е осъзнала какво говори тя. Не ме интересува какво мислите за мен — изсъска той на ужасената Сара, — но ако посмеете да изречете само още една думичка пред Лили, ще ви изхвърля през онзи прозорец.
Доди помагаше на Лили да облече един пеньоар, който бе дало едно от момичетата.
— Те дойдоха тук, за да се уверят, че няма да те задържа дълго — обърна се Зак към Лили. — Бела очевидно изгаря от нетърпение да те прибере обратно в пансиона си.
— Много добре е, че искате да не нараните чувствата й — каза с възможно най-надутия си тон господин Торагуд, — но аз не смятам да участвам в тази лъжа.
— Мога да те изхвърля веднага след жена ти — заплаши го Зак.
— Никой няма да изхвърля никого — намеси се Доди. — Нещата и без това са твърде объркани, така че трябва да ги оправим, преди някой да излезе от тази стая.
Тя отиде до вратата и я затвори.
— Седнете всички, а вие не си отваряйте устата — обърна се тя към Сара Торагуд, — докато не чуем какво се е случило миналата нощ.
— Нищо не се е случило — каза Зак.
— Това не е вярно — заяви Лили. — Случиха се много неща.
Всички се втренчиха в нея с изражения, които варираха между гняв и бяс.
— Казах ви, че… — започна Сара.
— Млъкни! — заповяда Доди. Зак се обърна към жената на свещеника и тя се скри зад съпруга си.
— Сега ни разкажи какво се случи — обърна се Доди към Лили.
— Зак ме заведе на една прекрасна разходка с яхта. Вечеряхме на борда. Попитах го защо го прави и той ми отговор че искал да прекарам добре, но това не беше вярно. Той изобщо не искаше това.
— Виждате ли, нали ви казах! — извика госпожа Торагуд. — Аз…
Зак дръпна завесите докрай и отвори прозореца над улицата. Очите на Сара се разшириха от ужас и тя не можа да завърши изречението си.
— Той искаше да ми каже, че вече не мога да излизам на сцената в кръчмата. Освен това каза, че трябва да се оженя за някой строг и отегчителен милионер.
— Това ли беше всичко? — попита господин Торагуд.
— Защо не се прибрахте по-рано? — попита я Доди.
— Зак искаше, но аз го помолих да останем още малко. Нощта беше толкова красива, че не исках да свърши. Пък и ако трябваше да се местя в хотела, нямах голямо желание да бързам.
Доди хвърли на Зак поглед, в който си личеше, че едва успява да прикрие колко й е забавно.
— Но какво правиш в леглото на господин Рандолф? — попита госпожа Торагуд, като внимаваше да оставя съпруга си между себе си и Зак.
— Не знам — призна си Лили. — Заспах и се събудих, когато ви чух да викате на Зак.
— Какво е вашето обяснение? — обърна се свещеникът към Зак.
— Нямаше къде да я сложа — отвърна той. — Тя спеше в стаята на Кора Мей, но глупавото момиче се върнало по време на отсъствието ни. Доди искаше да оставя Лили в стаята си, а аз да отида на хотел. Щях да го направя, но Тайлър не обича да го будят толкова рано сутринта. Освен това той винаги иска да знае повече, отколкото съм готов да му кажа. Реших, че Доди ще стане след два-три часа и тогава ще можем да преместим Лили в нейната стая.
— Къде казвате, че сте спали? — попита свещеникът.
— На дивана.
— Вярно ли е това? — попита господин Торагуд Лили.
— А, бе, вие глухи ли сте? — попита Зак. — Тя току-що ви каза, че е спала цяла нощ.
— Ако Зак казва, че е спал на дивана — отвърна Лили, — значи наистина е спал там.
— Страхувам се, че това не е достатъчно — заяви Сара.
— Съгласна съм — добави Доди.
— Какво! — подскочи Зак и се обърна към служителката си.
— Казах, че това не е достатъчно — обясни Доди. — Ти компрометира репутацията на Лили. След онова, което направи, никой вече няма да повярва, че тя е невинна.
— Напълно съм съгласна с госпожица… с тази личност — довърши господин Торагуд и се изчерви от неудобство.
— Казвам се Доди Мичъл и въпреки че работя в кръчма, мога да различа доброто от лошото. Това се отнася и за останалите момичета. Така ли е, момичета?
Момичетата заявиха хорово, че са съгласни с нея.