— Ще пожелае.
Лили не можеше да повярва, че вече е омъжена. Всичко се беше случило толкова бързо, че й се струваше нереално. С всяка измината минута тя се чувстваше все по-неуверена, че постъпила правилно. Зак се бе държал раздразнено по време на цялата церемония. Той почти бе изритал господин и госпожа Торагуд навън още в мига, в който церемонията беше приключила.
Сега, докато таксито им се движеше към пансиона на Бела, Зак седеше дълбоко замислен до Лили. Тя не искаше да връща при Бела. Лили беше по-уплашена, отколкото бе би когато бе напуснала Салем. Тогава поне беше тръгнала накъде с точно определена цел. Сега обаче й се струваше, че Зак иска да ги раздалечи колкото се можеше повече.
— Все още не разбирам защо не мога да остана в кръчмата с теб — каза Лили.
— Мястото не е подходящо за теб. Никога не е било.
— Но аз не искам да се връщам при Бела.
— Това е нещо съвсем различно. Оставих те да вземеш твърде много решения сама.
— Това си е моят живот.
— Но ти ме направи отговорен за теб в минутата, в която си напуснала дома си. Ако не бях такъв мързелив егоист и непрокопсаник, щях да разбера това още в самото начало.
— Но ти го разбра. Ти се грижеше за мен, откакто се появих в града.
— Нямах предвид това. Исках да кажа, че трябваше да те кача на влака и да те върна във Вирджиния дори насила, ако се наложеше. Аз обаче не можех да си вдигна носа над картите достатъчно дълго, за да осъзная какво става. Преструвах се, че нещата се оправят, като се надявах да си тръгнеш сама. И виж какво стана сега. Ти си омъжена за мен.
— Толкова ужасно ли е това?
— Не знам, а мисля, че и ти не знаеш. Но ти няма да разбереш това от мен.
— Какво искаш да кажеш? Нали няма да ме върнеш във Вирджиния?
— Не, вече е твърде късно за това, но отсега нататък ще живееш при Бела. Ако там не ти харесва, ще ти намеря друг пансион. Бих те завел в хотела, но все още не знам как ще се оправя с Тайлър.
— Все още не разбирам защо не мога да остана при теб. Така просто ще ми бъде необходимо повече време да стигам до заведението.
— Ти не разбираш ли какво ти говоря? — обърна се Зак към нея. На лицето му бе изписана смесица от гняв и раздразнение. — Ти никога вече няма да стъпиш в кръчмата.
Лили не знаеше какво да отговори, но знаеше, че не може да му позволи да я захвърли в някакъв пансион, да затвори вратата след нея и да я забрави.
— Но как ще помагам на Доди?
— Доди се оправя сама в продължение на години. Ще се оправи и без твоята помощ.
Лили не смяташе да остави нещата така, но не знаеше какво можеше да направи точно сега.
— И какво ще правя по цял ден?
— Не трябва да правиш нищо.
— Ако нямам никаква работа, направо ще полудея.
— Може би ще можеш да помагаш на госпожа Торагуд. Поне няма да ти се налага да готвиш, да чистиш или да доиш крави.
Лили го погледна в очите с надеждата да открие в погледа му насмешка, но Зак говореше съвсем сериозно.
Тя отвори уста, за да му възрази, но веднага я затвори. Нямаше смисъл. Зак не обръщаше никакво внимание на думите й. Той беше взел решението си и никой не можеше да го накара да го промени. Тя никога досега не го беше виждала толкова неотстъпчив. Струваше й се, че Зак се държи като човек, който е бил притиснат в ъгъла и сега се вкопчва в единственото възможно решение.
За Лили обаче това решение не беше приемливо. Тя не смяташе, че то е приемливо и за Зак, но щеше да й се наложи да изчака, докато не измисли какво да направи, когато той бъде готов да се вслуша в думите й.
— Какво търсиш тук? — попита Бела.
— Връщам Лили при теб — отговори й Зак.
— Не можеш да го направиш — възрази Бела. — Не пускам мъже в пансиона си.
— Лили остава тук — заяви Зак. — Аз оставам в кръчмата.
Лили се беше страхувала, че той ще каже нещо такова, но въпреки това думите му я изненадаха. Бела дори не се опита да скрие изненадата си.
— Но вие току-ще се венчахте.
— Знам — отвърна Зак, — но кръчмата не е подходящо място за нея. Вие с госпожа Торагуд казахте това твърде ясно.
— Да, но…
— Тя трябва да остане тук, докато не измисля нещо. Междувременно недей да казваш нищо на никого. Лили няма да има никаква полза, ако хората започнат да говорят.
— Те няма да мълчат дълго — каза Бела.
— Аз бих казал, че това зависи от теб и госпожа Торагуд. Това беше очевидно предизвикателство.
— Аз ще оценя това — каза Лили. Тя не смяташе, че можеш да понесе да чуе как някой спекулира с връзката й със Зак. А точно това щеше да се случи, ако някой откриеше, че те са женени и не живееха на едно и също място, дори ако това място беше кръчма.
— Добре — каза Бела, — но по-добре измисли нещо, и то бързо.