— Благодаря. Оставям на теб да помогнеш на Лили да се настани. Трябва да се върна в заведението.
Лили за малко да протегне ръка, за да го върне. Искаше й се да го помоли да остане, но знаеше, че той няма да го направи. Може би щеше да бъде най-добре да го остави да си тръгне. Зак бе изпитал много по-силен шок от нея. Тя искаше да се омъжи, но той не го бе поискал.
— Ще се върна, когато мога — обеща й Зак, — но каквото и да става, ти не трябва да се доближаваш до кръчмата. Ясно ли е?
Лили кимна.
— Добре. Не се тревожи за нищо. Нещата ще се уредят от само себе си, без да усетиш.
— Какво искаше да каже той с това? — попита Бела, когато Зак си тръгна.
Лили нямаше никаква представа, но нямаше намерение да позволи на Бела да разбере.
— В живота си Зак има само мен и кръчмата — отговори тя, — но той не смята, че едното е съвместимо с другото. Трябва да реши какво да прави с нас.
— Внимавай да не реши, че харесва кръчмата повече от теб — предупреди я Бела.
Лили се страхуваше точно от това. Едва сега започваше да разбира колко много се беше надявала Зак да се влюби в нея. Беше отричала чувствата си толкова дълго, че не беше забелязала как те стават все по-силни.
През миналата нощ сякаш беше прогледнала. Лили не само беше осъзнала, че беше отчаяно влюбена в Зак Рандолф, но и това, че искаше да бъде негова жена. Но дори когато той се беше съгласил да се ожени за нея, тя знаеше, че няма да й бъде лесно.
Решението на Зак да я остави при Бела, а той самият да живее в кръчмата, късаше сърцето й. Той, изглежда, беше решил да я отдалечи от себе си колкото се може повече. Лили се изкушаваше да му откаже това направо, но лошото настроение, в което той беше изпаднал, й беше непознато. Тя беше чувала много истории за характера на мъжете от семейство Рандолф. Ако го ядосаше твърде много, той беше в състояние да я качи на следващия влак за Вирджиния.
Но което беше по-лошо, тя се страхуваше, че така може да го накара да се бори срещу нея толкова силно, че да не си позволи да осъзнае, че я обича. Зак се страхуваше от любовта, от това, че не можеше да я има, от това, че не я заслужаваше. Лили трябваше да намери начин да му помогне да види какво прави със себе си; в противен случай неговият страх щеше да му попречи да бъде истински щастлив. А също и на нея.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Зак бе прекарал последните петнадесет минути, като ругаеше себе си, Харолд и Сара Торагуд, Бела, Доди, Уинди, кръчмата, семейството си, клиентите си, Сан Франсиско, идеята си да заведе Лили на вечеря на яхтата — изобщо всичко, за което се сетеше.
Всичко, освен Лили.
Независимо колко много се ядосваше на всички останали, той не беше ядосан на Лили. Това го разгневяваше още повече. Зак не трябваше да изпитва онова, което изпитваше към Лили. Както изглеждаше, нищо, което той вършеше, нямаше никакво значение и с всеки изминат ден той биваше завладян все повече и повече от нейната магия.
Зак можеше да устои само на красотата й. Беше в състояние да преживее изгаряща физическа страст. Бе смятал, че ще бъде в състояние да не обръща внимание на нейния чар и доброта. Но причината за падението му беше проклетата й невинност. Достатъчно му беше само да я погледне в блестящите очи и той започваше да се чувства като удавник.
Проклети да бъдат всички жени с имена на цветя! Какво толкова особено имаше в тях, че мъжете от семейство Рандолф не можеха да ги забравят? Това щеше да го научи да не съжалява братята си за слабостта им. Той се бе хвалил, че може да остане неуязвим за чара на всяка жена. Зак беше оцелял след цяла дузина добре подготвени женски кампании. Но когато момиченцето от Вирджиния се беше появило в заведение му, той беше паднал в клопката й като последния глупак.
Зак трябваше да се увери, че Лили ще остане при Бела. Това беше единственият начин, по който можеше да наруши магията, която беше хвърлила върху него. Това беше също и единственият начин да овладее желанието си. Ако се бе изкушавал преди, то сега, когато пред света Лили му беше законна съпруга, изкушението беше двойно по-голямо.
Не можеше да каже на Лили истинската причина, поради която я беше изпратил в пансиона на Бела. Не можеше да я каже на никого. Как можеше да обясни, че не вярваше, че ще успее да не докосне на съпругата си? Всички очакваха от тях да спят заедно. Това беше единственото нещо, за което повечето младоженци мислеха в продължение на първите няколко месеца.
Но Зак не можеше да си позволи подобно нещо, тъй като беше уверен, че Лили няма да остане негова жена за дълго. Той може да беше всякакъв, но не беше нито толкова голям егоист, нито толкова безразсъден, че да даде живот на дете, което да се роди и да няма двама родители. Не бе позволил това да се случи с детето на Джози и на още десетки други жени преди нея и със сигурност не смяташе да позволява това да се случи със собственото му дете.