— Казах на Бела да й купува всичко, което поиска.
— Не говорех за пари. В живота има и други неща. Някога смятах, че ти знаеш това, но сега започвам да се питам дали не съм сбъркала. Не те харесвам, Зак Рандолф, а не харесвам и себе си, че ти помогнах да направиш онова, което правиш тази нещастна жена. Тя е твоя съпруга. Тя те обожава.
— Да не мислиш, че не го знам? Защо според теб се опивам да се държа настрани от нея?
— Кажи ми, Зак. Отдавна си задавам този въпрос.
— Не искам да я компрометирам.
Доди изсумтя презрително.
— На нея ще й омръзне да бъде омъжена за мен. Така, когато реши да си тръгне, ще може да го направи, а аз няма съм взел нищо от нея.
— Тя не може да си тръгне, глупако. Тя е омъжена за теб.
Зак нямаше желание да каже на никого какво беше направил. Той се срамуваше от постъпката си, но Доди му беше приятелка и за него беше важно тя да го разбере.
— Не, не е.
— Видях с очите си как се венчахте.
— Уинди извърши церемонията, но не регистрира брак. По закон тя все още е неомъжена.
В продължение на няколко секунди Доди остана втренчена с удивление в него. След това избухна.
— Ах, ти, егоистично, тъпо копеле!
Тя му удари един шамар с всичка сила. Зак сграбчи ръката й и я стисна силно.
— Давай, счупи я — процеди тя през зъби. — Това може да накара да се почувстваш по-добре, но няма да промени същността ти.
Зак я пусна. Доди отстъпи и започна да търка китката си.
— Напускам веднага. Ще си изнеса нещата и от утре ще освободя стаята. Не искам повече да работя за теб, но ще ти кажа още едно нещо. Ако в теб изобщо има някаква почтеност, ти трябва да отидеш при тази жена, да коленичиш пред нея и да я помолиш за прошка за онова, което си направил след което да направиш всичко по силите си да й бъдеш добър съпруг. Ако не го направиш, значи не си по-добър от онова, за което те смятат хората.
Доди се обърна и излезе от стаята, оставяйки вцепенения Зак зад себе си. Цялата караница беше съвсем неочаквана за него. Доди беше най-добрата му приятелка. Зак направо не можеше да повярва, че тя беше в състояние да му наговори подобни неща. Но да напусне, да му обърне гръб — това беше нещо, което той не бе в състояние да проумее.
Той бе мислил, че от всички единствено тя би го разбрала.
Зак не можа да заспи. Вече наближаваше пладне, а той не бе спал и една минута. Нощта се беше оказала отвратителна. Без Доди нищо не беше вървяло както трябва. Това беше достатъчно да го накара да се зачуди как се беше справял, преди да я намери.
Той никога не бе желал тя да си тръгне. Дори не беше искал да я заплашва. Ако тя не беше започнала да му говори за Лили… Това беше единственото нещо, което той не можеше да изтърпи. Доди му липсваше. Зак беше започнал да я смята за част от своя свят. Тя никога не се беше отделяла от него.
Лили му липсваше още повече, а точно тя беше виновна за това, че светът му се разпадаше. Зак продължаваше да си напомня, че ако я доведеше в кръчмата, това само щеше да влоши положението. Въпреки това тази мисъл не излизаше от ума му. Той знаеше, че тя иска да бъде с него. Самата мисъл, че тя щеше да споделя леглото му, го изпълваше с желание. Той се изпотяваше, а не беше горещо.
Доди бе сбъркала в преценката си за него. Вярно беше, че в минали години той наистина бе бил онова, което тя твърдеше, но сега беше решил, че няма да съсипе Лили.
Трябваше да се чувства добре. В продължение на години Роуз му бе повтаряла, че ако прави нещо за другите хора, това ще му достави удовлетвореност, удоволствие и дори радост. Но той сигурно беше направил нещо не както трябваше, защото се чувстваше адски ужасно.
Зак удари възглавницата си, настани се по-удобно и се опита да заспи.
Щеше да се наложи да наеме някой, който да замени Доди. Не можеше да не ляга по цяла нощ, а след това да прекарва половината от деня в подготовка на всичко за следващата мечер. Първият човек, за когото се сети, беше Лили. Тя бе помагала на Доди. Зак си нареди да спре да мисли за нея. На всяка цена трябваше да попречи Лили да стане част от живота в заведението. Ако това се случеше, решителността му щеше да се изпари, сякаш никога не я беше притежавал.
Лили стоеше на тротоара и се опитваше да реши как да влезе в кръчмата. Тя знаеше, че Зак е наредил на охраната да не я пуска вътре. Лили вече се беше опитала да ги придума да ме пуснат, но безуспешно. Тя обаче все още не се беше отказала да влезе в заведението.
Лили беше обзета от меланхолично настроение. Тя беше прекарала последния половин час с Кити и бебето. Кити все още търсеше бащата на детето си, но с всеки изминал ден увереността й, че ще го намери, намаляваше.