Лили беше изморена. Тя се прозина. Тя не беше казала нищо на Зак, но присъствието й в заведението в продължение на дванадесет часа всеки ден започваше да я изтощава.
— Мисля, че ще се кача в стаята ти и ще полегна за малко. — Тя мислеше за нещо повече от лека дрямка.
— Няма да се наложи да чакаш много — извика Зак след нея. — Искаш ли да кажа на някой да ти донесе кафе горе?
— Не. Просто ме повикай, когато осигуриш такси. Междувременно тя щеше да се опита да измисли какво да направи. От вечерта, когато беше признал, че се страхува да обича, Зак се държеше по-настрани от нея отколкото обикновено. Лили беше решила да му даде малко време да обмисли всичко. Но ако той се забавеше твърде много, тя имаше намерението да му напомни, че трябва да вземе решение. Омръзнало й беше да му бъде съпруга само за пред хората. Лили може и да беше провинциално момиче, но знаеше, че жената трябва да споделя живота, дома и леглото на съпруга си.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Зак се изкачи по стълбите. Когато зави зад ъгъла, шумът откъм залата започна да се чува по-слабо. Клиентите му нямаха нищо против дъжда. Те просто си поръчваха повече за ядене и за пиене и играеха на масите за хазарт. Тази нощ щеше да бъде много печеливша.
Зак не си спомняше някога да беше валяло толкова силно и продължително. Минаваше единадесет часът. Лили сигурно щеше да бъде изтощена. Той беше изненадан, че тя не беше слязла долу по-рано. Лили се оплакваше, че всяка вечер трябва да се връща в пансиона на Бела едва в десет часа, но Зак знаеше, че тя работеше усилено. Беше изминала само една седмица от напускането на Доди, а Лили вече започваше да оставя своя отпечатък върху някои части на работата на заведението. Момичетата бяха започнали да се обличат по-скромно. За голяма изненада на Зак, никой не се беше оплакал от това.
Той отвори вратата на спалнята си, готов да каже нещо, по думите му не напуснаха гърлото му. Стаята беше обляна от меката светлина на газова лампа. Лили беше на леглото и спеше. Първоначално на Зак му се прииска да затвори вратата и да я остави да спи, но не можа да направи това. Приближи се към нея, за да я събуди, но не посмя. Обзе го най-странното чувство, което беше изпитвал в живота си. Тъй като не го беше изпитвал досега, той не можеше дори да го опише. Това беше почти като страхопочитателно недоверие.
Трудно му беше да повярва, че в целия свят съществува друга жена толкова красива и невинна, колкото беше Лили. Това, че тя му имаше доверие, беше трудно за вярване. Това, че виждаше само добро в него, беше направо невероятно. Това, че беше необходимо само да протегне ръка и тя с желание щеше да стане негова, беше нещо, за което Зак дори не смееше да си помисли.
Той се почувства, сякаш гледаше към най-ценното човешко същество в цялата вселена. Зак се ужаси от мисълта, че може да загуби Лили. Знаеше, че ако това се случеше, заедно с нея щеше да загуби и най-добрата част от самия себе си.
Силата на чувството го изненада и уплаши едновременно. Никога не бе чувствал нещо толкова силно, толкова всеобхватно и не знаеше как да реагира. Ако трябваше да бъде съвсем честен, това го плашеше до смърт. Плашеше го толкова много, че той дори не чу стъпките в коридора и почукването на вратата на стаята.
— Смятате ли да използвате таксито? Гласът го накара да подскочи и да се обърне.
— Не мога да стоя и да чакам — оплака се кочияшът. — Досега можех да си намеря една дузина клиенти.
— Идвам — каза Зак. — Тя е заспала. Опитвах се да реша как да я заведа в пансиона на Бела, без да я събудя.
— Предполагам, че ще трябва да я носите.
— Не мога да напусна кръчмата.
— Тогава предполагам, че ще се наложи да я събудите. Не можете да бъдете едновременно на две места.
Зак погледна надолу към Лили, която спеше толкова спокойно, и осъзна, че нямаше смелост да я събуди.
— Е, какво пък, по дяволите! — каза той. — Най-лошото, което може да се случи по време на отсъствието ми, е те да подпалят кръчмата. Това ще ми даде възможност да построя по-голяма и по-хубава на нейно място.
— Това се казва оптимизъм — каза ухилен кочияшът. — Човек трябва да гледа на нещата откъм хубавата им страна.
През целия ден Лили се разхожда на въздух. Миналата нощ Зак беше напуснал заведението, за да я закара в пансиона. Тя не беше осъзнала важността на това, докато едно от момичетата не й беше казало, че за първи път някой успяваше да застане между Зак и кръчмата в работно време. Служителите му бяха удивени, че той беше отсъствал в продължение на цял час.
Това беше ласкателно, вълнуващо и прекрасно за Лили.