Лили се отдръпна и влезе в кабинета му преди него.
— Да не би да намекваш, че губя красотата си?
— Не, само че съм бил твърде голям егоист, щом не съм забелязал, че работиш твърде много.
Очите на Лили се навлажниха.
— Мисля, че ще издържа още няколко дни.
— Надявам се да е така. Ще ми липсваш, ако те няма тук. — Той затвори вратата. — А сега ми кажи каква беше истинската причина да се разплачеш.
Лили го погледна право в очите и отговори:
— Искам дете.
Загрижеността и тревогата за Лили напуснаха Зак и бяха заменени от паника. Той се отпусна в стола си с глуповато изражение на лицето. Трябваше да послуша страхливия глас и да се скрие в стаята си, но вече беше късно. Зак не смяташе, че има достатъчно сили, за да стане от стола, дори ако имаше смелостта да го направи.
— Не можеш просто да си поръчаш дете — успя да каже той. — Трябва да… ние трябва да… но ти няма да искаш да…
О, по дяволите! Това беше разговор, който той се беше надявал да избегне, но явно надеждите му се бяха оказали напразни.
Проклятие! Къде беше Роуз, когато имаше нужда от нея?
— Не знам дали ще искам или не — каза Лили. Тя очевидно не беше толкова притеснена от темата колкото беше Зак. — Татко казва, че това е съпружески дълг на жената към мъжа й. Мама пък казва, че жената трябва да страда заради децата си.
— Господи! — възкликна Зак. — Ако всички в Салем мислят така, изненадвам се, че градът все още съществува.
— Реших, че едва ли е толкова ужасно — каза Лили. — Всички имат бебета. Освен Мери Елън Уорън. Мама казва, че тя ужасно много иска да има дете.
Зак реши, че точно този разговор беше най-добрата причина, поради която той беше превърнал в свое правило да избягва компанията на омъжени жени. Всичките тези приказки за бебета го караха да започва да се оглежда как да се измъкне от стаята.
От друга страна, онова, което беше необходимо, за да се направи бебе, не излизаше от ума му още от момента, в който беше завършила брачната му церемония. Разбира се, Зак не беше мислил твърде много за частта, която се отнасяше до бебето.
Всъщност, той не беше мислил изобщо за това.
Но сега Лили стоеше пред него и му говореше, сякаш това беше най-голямото желание в живота й. Зак се опита да се убеди, че не може да се люби с Лили, ако не я обича, и със сигурност не и преди бракът им да бъде регистриран официално. Нито пък щеше да бъде правилно да рискува тя да забременее, след като самата мисъл за нормален семеен живот го отвращаваше.
Но той я искаше толкова много. Битката, която се водеше вътре в него, беше причина за не една безсънна нощ. Зак не можеше да се концентрира върху хазарта вече цяла седмица.
— Мислиш ли, че можем да имаме бебе? — попита го направо Лили.
Зак преглътна.
— Няма да стане за Коледа.
Лили се изкиска.
— Ще стане за следващата Коледа.
Точно това го тревожеше. Щеше да стане за следващата Коледа. Ако нещата се развиеха, както ставаше обикновено, скоро бебето щеше да си има компания. Твърде скоро наоколо щеше да има цяла банда егоистични малки чудовища, които щяха да изискват цялото време на Лили. Това изобщо не се нравеше на Зак.
Но той почти беше готов да поеме този риск. Самата мисъл, че Лили ще сподели леглото му, направо го изгаряше.
— Това не е нещо, което трябва да се приема несериозно — каза той, опитвайки се да се хване за последната сламка на разума си. — Трябва да помислиш за това.
— Мислила съм много.
— Ние трябва да помислим за това — поправи се Зак. — Всички знаят, че от мен ще стане ужасен баща. Може би ти не искаш…
— Кой е посмял да каже подобно нещо? — прекъсна го възмутена Лили. — Ако Сара Торагуд е имала наглостта да дойде в собствената ти кръчма и да ти каже нещо такова, аз ще…
— Не, не е госпожа Торагуд. Всички мислят така — успокои я Зак. Той се ужасяваше от мисълта, че Лили може да нападне жената на свещеника само защото тя беше казала нещо лошо за комарджията, за когото беше омъжена.
— Време е да отваряме — каза Зак, опитвайки се отчаяно да смени темата. — Не можем да обсъждаме това сега.
— Кога тогава?
Тя нямаше да се откаже лесно.
— Утре, ако все още не си променила решението си. А сега побързай. Не искам първите клиенти да заудрят по вратите и да започнат да ме питат къде съм те скрил.
— Не ме интересува какво ще направят, стига си ме скрил в една стая с теб.
Зак усети как пламъците го заобикалят от всички страни. Още няколко секунди и той щеше да се превърне в купчина пепел.
— Утре — каза той и буквално я избута през вратата. — Ще говорим само за бебета.