— И според мен това е най-добрият изход — съгласи се комодор Крега. — Само че не можем. Твърде дълго ги оставихме да правят каквото си поискат. Сдобиха се с политическа неприкосновеност. Прекалено много богатства, тайни и власт са събрани в ръцете им. Вече няма как да ги пипнем, защото те са в състояние да изнудят всеки от високопоставените, дръзнал да вземе подобно решение. Другият се прокашля.
— Ясно — промълви той с оттенък на отвращение в гласа си. — А защо не пратим агенти на тези светове и проучим по-подробно какво става там?
— А, опитахме отначало — увери го Крега. — Нищо добро не излезе и от това. Помислете — молим някого да се съгласи на вечно изгнание, да се превърне в нещо различно от нормалните хора. Само фанатик би склонил, но такива типове са прословути с некадърността си като шпиони. Пък и Четиримата владетели не са лесна плячка. Държат под око новодошлите, а свръзките тук им съобщават всичко, което те биха пожелали да узнаят. Току-виж, успеем да внедрим един добър агент, но цял куп?… Никога. Просто ще изловят и изтребят дори невинни покрай виновните. Освен това са изключителни познавачи на човешката психика, значи агентът трябва да е дяволски способен, за да му се размине. А всеки с толкова ум в главата си ще осъзнае веднага, че е попаднал завинаги в капан и е принуден да остане там, в световете на Четиримата владетели, до последния си ден. Трудно се намират верни хора, пък и дори най-преданият и отдаденият на службата си ще се сети от кого зависи да живее добре по-нататък. Всъщност един от сегашните Владетели е бивш агент на Конфедерацията.
— Тъй ли?
Крега кимна.
— Може би най-добрият в подривните операции… знаеше всички хитрини. За него да се озове в Диаманта беше не страшна участ, а почти пленителна възможност. Тръбеше, че му е писнало да се мотае из Конфедерацията. Пратихме го на Лилит, за да се вмъкне във върховете на тамошната йерархия и той точно това направи. Бих казал дори твърде успешно. Само че докато го тъпчехме с информация, от него не получавахме почти нищо… и сега е един от враговете ни.
— Тежък проблем — съчувствено отбеляза младежът. — Не разполагате с надеждни хора на планетите и всеки, способен да се справи със задачата, накрая се озовава на противниковата страна. Значи сега те ни продават на друга раса?
— Именно — кимна Крега. — Виждам, че ситуацията ви е ясна. Разбира се, ние имаме свои хора там. Но на никого не можем да разчитаме напълно и който и да е от тях би ви прерязал гърлото на секундата, ако реши, че така му е изгодно. Все пак използваме различни примамки — някакви дребни услуги или пък изнудване срещу онези, чиито близки са в Конфедерацията. Намираме с какво да ги притиснем. Не е голямо предимство, защото Четиримата владетели действат безжалостно срещу постъпки, които според тях дори само намирисват на измяна. Единствената добра страна в положението е, че планетите са открити сравнително скоро и все още не са гъсто населени. Над нито една не е установен тоталитарен контрол, а системите на господство и потисничество са съвсем различни за всяка от тях.
Събеседникът му поклати глава.
— Разбирам накъде всъщност водите разговора, но съм длъжен да ви напомня току-що казаното от вас за бившите агенти. Освен това, дори да ме натикате там насила, ще бъда един-единствен човек на някой от световете…
Комодор Крега се ухили.
— А, не е каквото си мислите. Сам знаете, че сте изключително способен детектив. Разровихте неща, до които друг не би и припарил. Надхитрихте най-сложните компютри и няколко безспорно талантливи престъпници, колкото и да сте млад. Всъщност вие сте най-младият човек с ранг Инспектор в историята на Конфедерацията. Сега предстои да решим едновременно два различни проблема. Единият е да идентифицираме враждебната чужда раса и да я проследим до базите й. Трябва да разберем кои са те, къде са и какви са намеренията им. Може вече да е късно, но ще действаме така, като че имаме достатъчно време. И вторият — трябва да унищожим техния източник на информация, тоест Четиримата владетели. Вие какъв подход бихте избрал?
Инспекторът се усмихна замислено.
— Ще платя на Владетелите повече, отколкото им дават нашествениците — предложи първото, което му дойде наум. — Ще ги накарам да работят за нас.
— Невъзможно. Вече обмислихме това — навъсено отвърна комодорът. — Няма да ги съблазним, защото разполагат с предостатъчно средства. Не опира и до по-голяма власт — сегашната им стига. Ние ги изолирахме завинаги от цялата останала вселена, затворихме ги на онези планети. Доскоро не можеха нищо да направят, за да си отмъстят, но сега имат съюзник и сигурно ще опитат. Боя се, че за такива хора най-важно е тъкмо отмъщението, а това естествено не можем да допуснем. Дори няма как да отменим присъдите им, освен ако учените не стигнат до решаващ пробив в изследванията си. Никой не работи по-упорито по въпроса от тях. Не, сделка е невъзможна. Нямаме козове в играта.