Но към имението водеха само седем пътя, всеки преграден от по един сбор вещици. Така още седемдесет и осем от тях оставаха свободни — страховит източник на събраната и концентрирана сила от Уордъновите клетки. Зийс бе образцово отбранително съоръжение — неуязвимо, докато врагът не заеме плацдарм в самата долина. Ако обаче достатъчно мощен отряд стъпеше на земята на имението, защитниците попадаха в капана на планинския пръстен.
— Безилите излитат! — развълнувано извика Тай.
Вече нямах нужда от далекогледа, за да видя грамадните тъмни силуети. Ездачите бяха вързани за специални бойни седла, край които стърчаха дълги дървени копия. Извих очи към обвитите в мараня блата, но не забелязах там никакво движение. Изведнъж от еднообразната сивота изплува дълга редица безили. Тези имаха жълти кореми, а тварите на Артур — червеникави.
Напредваха бавно и предпазливо, ниско над земята, докато въздухът пред тях се прочисти от мътилката. В самата долина облаците се бяха вдигнали до към хиляда метра и оставяха предостатъчно място за въздушни двубои.
Безилите на Зийс доближиха мочурището и спряха, размахвайки широките си криле с такава бързина, че едва-едва ги виждах. Не можех да се отърся от недоумението как такива чудовища изобщо успяват да излетят.
Нашествениците се разделиха — една трета наляво, една надясно, а останалите внезапно се понесоха напред с учудващо ускорение. Стотици черни, бързи форми се гънеха и извиваха във въздуха, налитаха и отскачаха; ездачите пък се опитваха да намушкат с копията си меките кореми на вражеските безили или самите воини в седлата им. Битката кипеше в три измерения, с лудешки завои и внезапни акробатични изпълнения.
Докато авангардът от летящи чудовища на имението Зийс бе въвлечен в сражението, блатата сякаш оживяха и в мъглата се замяркаха призрачни сенки. Напред излязоха масивни космати снарки, отглеждани от жителите на Лилит заради козината и месото им. Тези същества не затъваха в тинята, тъй като, изглежда, променяха произволно центъра на тежестта си. Бяха тревопасни и с нищо не застрашаваха хората, но подхождаха чудесно за превоз на войници през тресавищата; в имението Лак ги бяха подготвили точно с такава цел.
Откъм отбранителната линия на Зийс изскочиха грамадните зелени уки, насочени да се стоварят безпогрешно върху крехките снарки и да запратят тях и ездачите им обратно в блатото. Замисълът щеше да е много уместен срещу обикновени бойци.
Снарките спряха изведнъж, сякаш очакваха неизбежната си гибел, само че и величествените уки застинаха насред скока като парализирани. Сетне рухнаха безпомощно на земята.
На снарките яздеха не войници, а побеснели от дяволската отвара вещици, приковали вниманието си към средата на линията, откъдето предводителката им събаряше уките с небрежни жестове. Щом видя ставащото, Артур веднага промени тактиката си. Разбра, че една-единствена сила поваля неговите живи изтребители и разпръсна част от резервите си като ветрило по цялата долина, за да образуват достатъчно широк фронт. Така целеше да разсее усилията на вещиците. Магията им се насочваше само през една цев, така да се каже, и те не можеха да се прицелят във всички посоки наведнъж.
Безилите пищяха и падаха, без да са в състояние да помогнат някому на земята, но възпираха и противниковата въздушна войска да стори същото. Въпреки кървавия хаос забелязах, че Артур постигна частичен успех. Един ук връхлетя върху натоварен с вещици снарк, извъртя се невероятно гъвкаво в последния миг и ритна с могъщите си задни крака. Приличащото на паяк товарно добиче рухна, сякаш бе направено от клечки, и повлече жените със себе си в тресавището. Силата на Сумико О’Хигинс намаля, макар и незначително. Отвисоко ми беше трудно да видя по колко вещици седяха на всеки снарк, но ако се съди по броя на животните, трябваше да са поне четири-пет. Цялата сцена бе смайваща — страшен балет на смъртта и разрухата, какъвто сигурно често се е разигравал преди столетия на Земята.
Ловката маневра на този ук бе отслабила магьосниците, но те вече достигнаха твърдата земя, слизаха от своите твари и се скупчваха бързо на групи. Някои сборове сигурно не бяха пълни, ала щом силата им се фокусираше и действаше чрез Сумико О’Хигинс, явно притежаваха достатъчна боеспособност.