Внушаваше си, че е възможно отклоненията да се дължат на хормоните в тялото на Кал Тремон, че именно те са повлияли твърде силно на съзнанието му. Трябваше да е така.
Изведнъж престана да се страхува от доклада на другия си двойник, пратен на Цербер. Вече жадуваше да преживее следващото си превъплъщение. Длъжен беше да се увери. Беше ли Кал Тремон случаен неуспех… или виждаше себе си?
Способен ли бе да застане срещу непознатия, отразен в четири огледала?
Отпусна се в креслото и отпи от чашата. След малко въздъхна.
— Хайде да видим Цербер.
— Командата приета. Включвам записа. Но ако ми позволите да отбележа, господине, няма да е зле отново да сложите сензорния комплект на главата си.
Мъжът въздъхна, взе леката корона, нагласи я по-удобно и се учуди на треперенето на ръцете си.
„Огледалце, огледалце в моята глава…
И пред теб ли пак ще изрека лъжа?“