Инспекторът се размърда неспокойно.
— Каква е съдбата на останалите деветнадесет?
Крега сви рамене.
— Умират бързо или се побъркват, затова ги унищожаваме. Правим опитите с престъпни нищожества, които бездруго трябва да бъдат обработени психически или избити. Снехме записа на вашето съзнание преди четиринадесет месеца… разбира се, знаете това. Сега можем да ви размножим в още четири екземпляра. С различни тела естествено, но в главите им ще си бъдете вие, до последната подробност. Ако се наложи, ще направим и повече от четири копия. Затова ще сме в състояние да ви пратим едновременно на четирите планети, с криминално минало и убедително алиби. Ще бъдете на всеки от световете, но всъщност самият вие ще си останете с нас, за да обработвате получените от копията сведения.
Младият мъж мълча почти минута и накрая тихо промълви:
— Брей, проклет да съм!…
— Четири пъти проклет и все пак напълно свободен от проклятието — отзова се комодорът. — Сам виждате, няма никакъв риск. Още повече че вече разполагаме с вашия запис.
Инспекторът прехвърляше през ума си новите факти.
— Ще имате нужда от по-скорошен — изтъкна той. — Каква полза, ако моите четири екземпляра се събудят в нови тела на път за Диаманта на Уордън, без да си спомнят последните четиринадесет месеца, особено пък този разговор?
Крега кимна.
— Прав сте. Но аз и без това обновявам своя собствен запис всяка година. Ако не се брои главоболието, щом процесът е минал успешно първия път, така ще бъде и с всеки следващ.
— Ободряваща новина — промърмори малко смутено Инспекторът.
Не забравяше, че му бяха направили обработката без изобщо да го предупредят, а от думите на комодора се подразбираше, че понякога нещата не приключват толкова благополучно. Опита да се отърси от тази мисъл и попита:
— А как ще получавам тези данни? Дори ако предположим, че моите четири копия успеят да измъкнат всичко, което искате да знаете, как ще го науча аз?
Крега бръкна в едно чекмедже на бюрото си и измъкна малка кутия. Вдигна внимателно капачето и му я подаде.
— С помощта на ето това — каза, без да обяснява повече.
Инспекторът огледа предмета. Беше миниатюрно топче от непознато за него вещество, което едва се открояваше на черния фон.
— Имплантиран сигнализатор? — Гласът му прозвуча недоверчиво. — Че каква работа ще ни свърши?
Всички ченгета бяха запознати с устройството. Можеше да се присади къде да е в тялото и веднага ставаше незабележимо. След това сигналът позволяваше носителят му да се проследи навсякъде — най-обикновено полицейско приспособление.
— Не е сигнализатор — отвърна комодорът. — Признавам, разработено е на основата на разпространения модел, но по-скоро е резултат от изследванията на Мертън. Имплантира се на точно определено място в мозъка. За съжаление не съм толкова наясно с биотехнологиите, за да ви обясня подробно всичко. И вие ще имате такова устройство. Работи само когато двете тела притежават абсолютно еднакви мозъчни схеми, иначе получавате безсмислици вместо данни. Като се възползва от сигнализатора, специалният приемник може да засича носителя във всяка точка на планетата. Усилва сигнала до необходимото ниво и го записва в апарата на Мертън. После този запис се преработва и така напълно еднаквият с носителя наблюдател получава пълна представа за преживяното от новото тяло. Доколкото разбрах, впечатлението е като от филм, но възприеман с всички сетива. И ще съдържа съвсем точно онова, което вашият двойник е казал и извършил. Настаняваме ви удобно в един от заградителните военни кораби и вие получавате почти непрекъснато „меки“ записи чрез наблюдателните спътници около планетите. Както виждате, ще имате предостатъчно информация. А устройството всъщност е полуживо и дори на Лилит, която мрази всичко чуждо, ще продължи да работи като част от тялото. Вече се уверихме в това. Пратихме там двама-трима, без да знаят, че имат същите неща в главите си. Тестовете минаха успешно.
Другият кимна.
— Изглежда сте помислили за всичко. — Поколеба се и продължи: — Ами ако все пак откажа? Нека се изразя по друг начин — ако се съглася, а моите… така наречени двойници откажат да ви сътрудничат, щом стъпят на планетите?