Крега се ухили малко зловещо.
— Осъзнайте какво ви предлагаме. Ако се справите със задачата, лесно можем да ви направим безсмъртен. Защото никаква друга награда няма да е прекалено голяма за успеха ви. Не сте религиозен и знаете, че отидете ли си от този свят, всичко свършва завинаги… освен ако успеете. Тогава и вие, и дори вашите копия чрез въведените в съзнанието ви техни записи ще продължите нататък, ще пребъдете. Ще живеете. Мисля, че това е твърде убедителен довод.
Младият мъж не изглеждаше напълно убеден.
— Чудя се дали и те ще се съгласят с вас — промърмори той едва чуто.
Четиримата владетели на Диаманта. Четирима невероятно могъщи хитреци, които трябваше да бъдат ликвидирани. Четири ключа към решението на загадката, която можеше да означава гибелта на човечеството. И пет проблема — пет главоблъсканици.
Нямаше нужда Крега да му предлага такава награда. И без нея не би устоял на изкушението да поеме задачата.
3
Корабът-база беше дълъг седем километра. Рееше се в пространството извън звездната система Уордън, на около една четвърт светлинна година разстояние от местното слънце. Беше истински малък свят, напълно способен да се поддържа самостоятелно и ако не бе потискащата пустош извън стените му, службата тук можеше да е особено приятна.
От долните трюмове излитаха заградителните кораби — управлявани само от един човек или напълно автоматизирани, те кръжаха около планетите и позволяваха на базата да знае във всеки момент какво става в пространството по границите на системата Уордън и в самата нея. Всички доставки за световете на Диаманта трябваше да минат оттук, за да бъдат прехвърлени в безпилотни междупланетни превозвачи. Никому освен на военните не беше разрешено да навлиза в периметъра, очертан от орбитите на заградителните кораби, но дори и техните космически апарати не кацаха на планетите. Наказанието за нарушителите беше просто — залавяха ги, ако беше възможно, иначе ги унищожаваха. Ако някой не желаеше да се съобрази с разпоредбите, би могъл да се промъкне край един-два пилотирани кораба или автоматични пазачи, но за да стигне до целта, трябваше да мине по лабиринт между стотици от тях, при това надлъгвайки се с най-добрите отбранителни компютри.
Затова посочването на Диаманта като средище на някакъв си заговор с чужда раса бе посрещнато с присмех и недоверие от военните. Повечето от тях бяха убедени, че избягалият робот се е насочил натам просто за да заблуди преследвачите си.
Аналитичните компютри и специалистите по стратегия не споделяха мнението им. Иначе казано — не можеха да си позволят да мислят друго, което би обяснило пристигането на един много особен тип в базата. Всички разбираха, че му е възложена специална задача, корабът гъмжеше от слухове кой е този мъж, за кого работи и какво прави тук. Но никой, дори командващият местните сили адмирал, не знаеше цялата истина.
Посетителят бе придружен и от отделен модул, който скачиха към секцията за контрол на Сигурността. Там се занимаваше с тайнствените си дела, далеч от погледите на всички останали, заобиколен от часови, които също нямаха представа кого и какво пазят, защото им беше забранено да влизат в модула. Кодът за достъп съответстваше на мозъчните вълни на мъжа, гласовите му данни, генната структура и всичко онова, за което можаха да се сетят обзетите от параноя специалисти по безопасността. Ако нежелан посетител се опиташе да влезе, щеше да бъде незабавно спрян и връчен на охраната. Всеки нежив предмет щеше да бъде пръснат на атоми.
Макар че човекът беше тук от много месеци, още не знаеха името му. Не че се държеше затворено — напротив, участваше в спортните игри из залите за отдих, хранеше се в стола на секцията, дори бегло флиртуваше с някои дами от военния и цивилния персонал на кораба. Неговата загадъчност ги привличаше. Беше симпатичен, приветлив, спокоен. Но през изминалите месеци не разкри и най-незначителна подробност за себе си дори на тези, с които се сближи. Напротив, по-съобразителните забелязаха, че се отличава с умение да прониква във всички лични тайни на околните. Възхищаваха му се за непоклатимото самообладание и абсолютния професионализъм. И най-високопоставените сред тях се бояха от него.
Повечето дни той прекарваше поне по няколко часа в тесните си помещения и винаги спеше там. Умуваха и се чудеха какво ли има вътре, докато почти се побъркаха от любопитство, но така и не стигнаха до истината.