Още докато ниският мъж наближаваше първия пропускателен пункт, цялото му начинание вече се пропукваше по шевовете.
Младата жена се втренчи в тревожната червена светлина, мигаща на пулта пред нея. Направи бърза проверка за повреда в някоя от системите и установи къде нещо не бе наред — в Хранилището с ограничен достъп.
Въпреки че беше от хората, разполагащи с част от кодовете за включване на компютъра, на нея не й бе позволено да задава въпроси за съдържащата се информация, но пък можеше да получи всички данни, свързани със сигурността. Знаеше, че днес още не е разрешавала достъп никому, така че натисна два бутона и нареди:
— Пусни записа на последната операция.
Лицето на човечето се виждаше ясно. И не само чертите му, а особеностите на ретината, топлинното излъчване и всичко останало, което можеше да бъде засечено от дистанционни сензори. Тя включи и останалите елементи от компютърната мрежа.
— Идентифицирай!
— Трехт, Аугур Пен-Гил, OG-6, Логистика — осведоми я машината.
Преди пръстите й да докоснат бутона за тревога, двама от колегите й вече бяха направили това.
Нямаше сирени, алармени звънци и мигащи лампи, които биха подплашили или предупредили всеки шпионин. Вместо това, когато Трехт застана пред третия и последен контролен пункт, долепи око към лещата на идентификатора и притисна длан към сензорната пластина, вратата отказа да се отвори.
Той разбра, че и хората, и роботите от Сигурността вече са се устремили към него от всички страни и реши светкавично, че пречките би трябвало да са най-рехави от другата страна на вратата. Вдигна лявата си ръка, вцепени се за миг, сякаш събираше сили, и удари металната плоча близо до заключващия механизъм. Появи се вдлъбнатина и човечето без никакво видимо усилие дръпна вратата достатъчно, за да се промуши.
Щом мина, плочата се върна на мястото си с трясък и Трехт чу щракането на резервните ключалки. Попадна в чудесен капан между вътрешната и външната врати! Самата камера беше херметична. И ако някой все пак стигнеше дотук при опит за бягство, можеха лесно да изсмучат въздуха. Само че нямаха никакъв шанс да задействат капана срещу враг с подобни способности.
Вакуумът не му пречеше. Ритна външната врата веднъж, после пак. При третия опит тя поддаде. Напъна плочата с цялата си мощ и я задържа открехната, докато свистящият въздух нахлуваше в камерата. Когато налягането се изравни, рязко отвори и излезе спокойно в главното фоайе.
Предположението му се потвърди — силите за сигурност едва сега навлизаха в тази част от комплекса и гъмжилото от стъписани служители им пречеше да го гръмнат набързо. Четири обтекаеми робота от охраната се втурнаха към него, но той очевидно не се уплаши от появата им. Внезапно скочи срещу двата по-близки, тласна единия към другия и ги събори на пода. Никой не вярваше на очите си — този кльощав, невзрачен наглед човечец помете четири тона звънтящ от енергия метал, без дори да загуби равновесие.
Вече се носеше с цялата си бързина право към големите прозорци по фасадата на фоайето. Огромната му скорост беше недостъпна за възприятията на хората и повечето роботи. Без усилие премина през твърде дебелото стъкло, устойчиво дори на преки попадения с конвенционални бомби — сега то се пропука и пръсна като най-обикновен прозорец. Дребосъкът прелетя десетина метра надолу, приземи се на крака със съвършено чувство за равновесие и затича през широкия двор.
Въпреки всичко бе загубил предимството на изненадата. Още след пробива през първата врата силите за сигурност бяха разбрали, че имат насреща си старателно изпипан робот и, готови за най-лошото, се канеха да го нападнат с машини-убийци, многобройни въоръжени стражи и дори с малко лазерно оръдие.
Трехт спря върху затревеното хълмче и се огледа, за да прецени ситуацията, без да губи нито за миг хладнокръвния си делови вид. Най-неочаквано се ухили, докато се въртеше и оглеждаше цялата огнева мощ, насочена срещу него. Разсмя се и кикотът му се извиси в писък, за да отекне в околните стени — нечовешки, призрачен, налудничав.
Бе дадена заповед за стрелба, но когато смъртоносните лъчи се кръстосаха на мястото, където стоеше, той вече не беше там. Издигаше се във въздуха безшумно и леко, със смайващо ускорение.
Автоматичните оръжия се опитаха да го проследят, но не се справиха с рязко променящия се ъгъл за стрелба. Един от офицерите, зяпнал в небето и отпуснал лазерния си пистолет, измърмори: