Четири планети — от обгърнат в пара ад до скована от лед тундра — с поносими температурни разлики, с поддържащи живота въздух и вода. Беше невероятно, приказно и… действително. Така че екипът от Експлоатацията кацна и разположи главната си база край брега на тропическа лагуна, сякаш появила се от най-романтичния плакат на някоя туристическа агенция. Кацна на Лилит, разбира се. По-малки групи се отправиха към другите три планети за предварителен оглед, взимане на проби и уточняване на обстоятелствата.
Уордън бе дал много верни определения за три от световете, но подозренията му към Лилит изглеждаха породени от естествения скептицизъм на човек, видял нещо твърде хубаво, за да е истина. Или пък бе развил някакво шесто чувство през годините на самота в толкова многобройни и непознати звездни системи? Кой знае…
Щом стъпиха на планетите, екипите на Експлоатацията се изолираха от военните кораби и прекъснаха всякакви транспортни връзки с Конфедерацията. Първоначалните проучвания щяха да продължат поне година. През това време изследователите щяха да бъдат и екзаминатори, и опитни зайчета, заети да се изучават и наблюдават един друг, както изучаваха и наблюдаваха новия свят. Имаха совалки, с които можеха да прелитат от планета до планета; ако се наложи, разполагаха с въздушни и наземни возила, за да си вършат работата… но никакви междузвездни полети. Рискът беше твърде значителен. Човечеството се бе парило прекалено често, за да си позволи подобно нехайство.
Минаха шест месеца, преди змията на Лилит да „изпълзи“.
Когато всички машини се повредиха, беше вече късно. Хората гледаха безпомощно как най-напред енергията се изцеди от апаратите, сякаш излочена от жадно дете. След две денонощия уредите, колите — изобщо всички изкуствено изработени предмети — започнаха да се превръщат в боклук. Четирима учени загинаха при тези злополуки, а останалите видяха с ужас как техните трупове също се разложиха бързо.
След седмица нямаше и следа от нашествието на експедицията. Просеките като че обраснаха за една нощ. Металите и пластмасите, органичните и неорганичните съединения се разпадаха и не след дълго представляваха само фин прашец, погълнат от богатата почва. Не остана нищо освен шестдесет и двама зашеметени, голи както майка ги е родила учени. Объркани и уплашени, те вече не притежаваха дори най-елементарните инструменти, с които да се опитат да установят какво, по дяволите, ги бе сполетяло.
Само седмица по-рано бяха възобновени преките контакти между пръснатите по четирите планети групи. От останалите три свята на Лилит пристигнаха по няколко представители, за да съобщят за откритията си и да обсъдят следващите стъпки. Дойдоха, спориха, съвещаваха се и предадоха първите си изводи на чакащия в космоса кръстосвач, после се върнаха на Харон, Цербер и Медуза, без да им хрумне, че са взели и змията със себе си.
Научната секция на кръстосвача се вкопчи незабавно в проблема. С помощта на дистанционно насочвани роботи-лаборатории най-сетне намериха онова, което дотогава бе останало скрито за всички… освен за шестото чувство на Уордън. Змията всъщност беше чужд организъм, смайващо микроскопичен и заселващ се на колонии в живите клетки. Не беше разумен в смисъла, който хората влагаха в това понятие — не се забелязваха признаци на мисловни процеси. Но явно живееше по изумителен набор от правила и успяваше да ги натрапи на цялата планета. Имаше невероятната способност не само да се приспособява към новите условия, а и да извлича от тях максимална полза за себе си. Животът на отделния организъм продължаваше не повече от пет минути, но тази миниатюрна твар действаше с темпо, надвишаващо стотици, може би дори хиляди пъти човешките възможности за наблюдение. Все пак бяха й необходими шест месеца, за да свикне с новите същества и вещи в своя свят и да се промени достатъчно, включвайки пришълците в симбиотичната си система.
На другите планети странният организъм се сблъска с твърде различни условия — в атмосферното равновесие, притеглянето, радиационното равнище, — които за мъничето бяха все коренни промени. Нямаше как да приспособи толкова чужда среда към себе си, вместо това то се нагоди към нея. На Медуза промени своя гостоприемник — хората, после бързо се справи с животните и растенията. На Харон и Цербер създаде ново равновесие по собствения си вкус. Страничен ефект от въздействието му бяха физиологични промени, предизвикани от избора на най-желаното за микроба място в тялото.