— Събирах трофеи. Имаме нужда от безили и докато Сумико и нейните приятелки-магьосници се разправяха с ездачите, успях да подчиня шест от животните им.
О’Хигинс кимна.
— Точно заради това беше цялата шумотевица. Иначе не бих допуснала Артур дори да открие селото. Обаче се надявах на повечко безили… поне десетина.
— Щеше да ги имаш, ако не прекали със запокитването им в земята — отвърна Бронц. — Изумителна гледка! Сумико, откровено си признавам, че те подцених. Дори след като снощи ми обясни всичко, пак не можех да ти повярвам. Събрана във фокус и насочена сила! Стъписващо е!
Тя вдигна рамене.
— Няма причина да е невъзможно. Всъщност тези микроорганизми не правят разлика между човешка клетка, растение или молекула на меден окис, да речем. Просто техният генетичен код или там каквото им го замества ги кара да съхранят съществуващото. Щом сме в състояние да „говорим“ на такъв микроб и да го убедим, че трябва да направи нещо ново — с други думи, да му сменяме програмата, — можем и да поискаме от него какво ли не. Също като с компютрите, попче. Стига да ти сече пипето, ще им вкараш всякаква програма.
— Твърде скромна си — промълви Бронц съвсем искрено. Виждах, че не се опитва да й влезе под кожата. — Това е велико откритие! Нещо непредвидимо, съвсем различно. Ще направи за Лилит онова, което промишлената революция е направила за хората от средновековието!
Тя хихикна презрително.
— Може би, но ако реша да споделя тайната с други и ако силата може да се управлява в рамките на цялата планета.
Бях смаян от възможните последствия на това откритие. Отпадаха всякакви доводи на Бронц срещу промяна в обществото на Лилит.
— Вие държите в ръцете си средството за унищожаване на тиранията! — възкликнах. — Пешките ще получат възможност сами да решават съдбата си!
Тя сякаш изпръхтя.
— И какво те кара да мислиш, че ще свършат тази работа по-добре от сегашните си господари? Възможно е да стане дори още по-идиотско.
Пред такъв явен цинизъм загубих желание да споря и се върнах към по-близките и определено мрачни перспективи.
— Да знаете, той ще дойде пак. За Артур говоря. И ще води страшна войска. Тогава какво ще правим?
— Нищо, мило момче — отговори Сумико. — Абсолютно нищо. Май те учудва? А ще ми повярваш ли, че това място не може дори да бъде забелязано, освен ако аз не пожелая? Разбира се, че пак ще дойдат. Сигурно ще доведе двама-трима рицари или дори оня дъртак херцога. Ще пърхат наоколо, ще претърсват всяко храстче и изобщо няма да ни видят. Ще се побъркат от яд, но дори да кацнат в самото огнище, пак няма да зърнат селото. Според тебе как оцелявахме досега?
Бронц направо въртеше глава от почуда.
— Сумико, готов съм да приема, че можеш да събереш в едно силата на много хора, защото умът ми все пак се опитва да си обясни как става това, но сега говориш за направо невъзможно нещо!
Тя се ухили неприятно и го щипна по бузата.
— Попче, ти си един симпатичен дребосък, въпреки че не понасям набожни типове. Нека да е невъзможно, щом ти се иска. Така животът ще ти изглежда по-прост.
— Но как, Сумико? — настоя свещеникът. — Как?
Кралицата на вещиците се усмихна.
— Само едно ще ти кажа, за да има над какво да си блъскаш главата. Микробите на Лилит са във всяка молекула на всяка клетка от твоето тяло, включително и в мозъка. Не съм открила никакво вълшебство. Просто се научих да си приказвам с малките зверчета.
— Отче Бронц! — внезапно извика Тай.
Той се обърна и лицето му грейна. Момичето изтича при него, за да го прегърне.
— Я виж ти, я виж ти! — повтаряше засмян свещеникът. — Значи малката Тай пак е с нас!
— Което ми напомня, че е крайно време да се размърдаме — намеси се О’Хигинс. — Ще отида да проверя как са ранените и мога ли да направя нещо за тях. Вие си починете и нямайте грижи — селото отново е напълно защитено. Предстои ни да летим дълго тази нощ, а тя ще е само първата от още много такива. Всеки трябва да събере сили.
Бронц я зяпна и едрата жена кимна.
— Отдавна се каня да проверя дали ония стари глупаци в Моуб знаят нещо повече от мен. И без това вече се разчу какво можем, така че не е зле да подготвя някоя и друга изненада. Пък и ще наглеждам момичето, за да не се влоши състоянието й.
Обърнах се към отчето.
— Надявам се, че и вие ще дойдете. Май не ми се иска да остана сам с вещиците цели десет дни.