Междувременно връзката ми с Тай се развиваше бурно и аз откривах у себе си неща, за които преди дори не подозирах. Това донякъде ме лишаваше от спокойствие — нима човек като мен, разчитащ само на чистия интелект, можеше да се привърже толкова силно? Сякаш си признавах неясна вина, укорявах се, че също съм от плът и кръв, след като толкова време се смятах за висше същество, издигнало се над животинските нагони, присъщи на стадото. А Тай в никакъв случай не беше от жените, по които бих се увлякъл в предишния си живот. Да, изглеждаше извънредно умна и схватлива, но и невежа, зависима изцяло от чувствата си и в известен смисъл твърде уязвима.
Въпреки терзанията беше ми добре да я гледам будна и бодра, да слушам как се смее и ахка, как се радва като дете на нова играчка. Струваше ми се, че дълго съм търпял в себе си болезнена пустота и дори съм престанал да я забелязвам, смятайки тази душевна липса за нещо нормално… и ето че се освободих от това състояние изведнъж! Облекчението, усещането, че съм здрав и хармоничен, беше неописуемо хубаво. С Тай успявахме да се допълним взаимно — тя беше моята опора, моят нов поглед към Лилит, където щях да прекарам остатъка от живота си, а аз — нейният прозорец към една необятна и толкова разнообразна вселена, че момичето тепърва започваше да разбира какво има извън родната й планета.
Стигнахме в Моуб след единадесет дни, защото се стараехме да отбягваме гъсто населените области, пък и не бързахме излишно. И ето че имението се откри пред очите ни — грамаден остров насред обширен тропически залив. Беше разположен съвсем близо до екватора, жегата и влагата изглеждаха почти нетърпими. Помислих си, че може би схващам защо обитателите му са избрали тъкмо това място.
Първата експедиция на Лилит е нямала представа в какво се забърква. Хората са изпитвали нужда от база, където да разполагат с образци от флората и фауната на планетата, без в същото време да се излагат на незнайни опасности. Големият остров бил най-естественият избор — достатъчно просторен и изобилстващ от живот, за да осигури работа на лабораториите, и същевременно добре изолиран сред водната шир с високите си стръмни скали.
Едва ли се бе променил много през вековете. Виждаха се разчистените ниви и редиците плодни дръвчета, твърде правилни, за да бъдат естествени. А на широка равна скала почти в средата се издигаше убежището на онези, които живееха и работеха тук. Самият твърд камък бе издълбан с най-първобитни методи, но грамадният скален храм не ми се стори нито груб, нито неуютен. В сравнение с него замъкът на имението Зийс беше малка и крехка постройка, макар Моуб да не се отличаваше с фините завъртулки, породени от въображението на господаря Тийл. Това, което виждах сега, беше просто, практично, разумно… и огромно.
Отец Бронц ни бе предупредил да не прибързваме със заключенията. Разбира се, в Моуб била съхранена науката на първите заселници и не била наложена строгата йерархия на другите имения. Но с постепенното си откъсване от останалия свят общността на учените също се променяла. Днес хилядите мъже и жени вършели работата си в името на чудновата религия, сякаш извлечена от зората на човешката история. Изучавайки Лилит, те не само постепенно й придавали човешки образ в мислите си, но накрая започнали и да я възприемат като живо, свръхосъзнато същество — спящ бог, който някой ден ще се събуди.
С други думи, попаднах на поредния смахнат култ, само че съобразен с условията на планетата и извлечен от тях.
Кацнахме върху скалата и по стълбите веднага слязоха служители, за да се погрижат за нашите безили. В първия миг помислих, че ни нападат — с такава бързина ни доближиха, ала съвсем скоро стана ясно, че се намираме върху нещо като хеликоптерна площадка.
Взирах се внимателно в тези хора. Повечето явно произхождаха от цивилизованите светове. Мнозина бяха голи или съвсем леко облечени, при това до един млади, но нито приличаха на пешки, нито се държаха като тях. Имаха безупречно чист и спретнат вид.
Като единствения сред нас, вече идвал тук, отец Бронц ни поведе към една от близките стълби.
— Налага се да отбележа, че изобщо не ни се учудиха, дори не проявиха и следа от любопитство — казах му. — Май направо ни очакваха…