— А ако й предложа да опита срещу имението Зийс?
Сякаш го зашемети гръмотевица.
— Гледаш да стане по най-трудния начин, така ли? Зийс не е някоя дребна, незначителна дупка, а едно от големите имения. Достатъчно важно е, за да каца совалката там и именно тази е причината толкова високопоставени персони да минават през него. Освен това Артур ще може да организира отбраната си на позната територия. Помниш ли географските особености на местността?
— Помня ги. И все пак трябва да е Зийс Струва ми се, че омразата й към доктор Пон би я поблазнила. Пък и е достатъчно наблизо, за да не се чуди как да прехвърли дотам вещиците си.
Той поумува над предложението ми.
— Току-виж захапала кукичката — промълви след малко. — Но ти сигурен ли си, че ще успееш да се справиш с нея? Ако се сражава за имението и победи, мислиш ли, че ще ти го отстъпи… охотно?
— Не знам — признах си честно. — Даже не съм сигурен мога ли да се изправя срещу господаря Тийл. Та аз не съм го виждал още! Но май е време да си опитам силите.
— Така изглежда — промърмори свещеникът по-скоро на себе си. — Чудя се дали си прав. Ще пробвам да поговоря със Сумико. Във всеки случай ще сторя каквото мога, за да убедя херцог Кисора да ти позволи.
— А Марек Крийгън? Той дали ще стои настрана? В края на краищата определил е цена за главата ми.
— Сигурен съм, че Крийгън няма да ти се бърка — без колебание отвърна отец Бронц. — Би искал да види какво можеш на този етап, за да прецени дали си сериозна заплаха за него и властта му. Ще ти се наложи да мислиш за Крийгън, само ако убедим Сумико да се включи в начинанието, ако ти или тя надделеете над Тийл и ако после уредите нещата помежду си. Толкова ли си сигурен, че желаеш да предизвикаш цялата тази бъркотия? Нищо не се знае предварително, но започнеш ли веднъж, няма измъкване. Ще носиш отговорност като подстрекател.
— Мислите, че съм се побъркал, нали? Мислите, че е по-добре да си остана тук, да чета книги, да си гледам семейния уют и да забравя всичко останало?
— Не съм казвал такова нещо — промърмори той с тон, който подсказваше точно обратното.
— Не мога. Подобен живот не е за мен.
— Ще видим — въздъхна отец Бронц. — Ще задвижа каквото мога. И дано Бог се смили над душата ти.
Двадесета глава
Военен съвет
Всичко се уреди толкова лесно и бързо, че изглеждаше почти подозрително.
Наглед селото на вещиците не се бе променило от предишното ми идване, макар че сега с изострената си чувствителност към Уордъновите клетки възприемах всичко като ново и различно. Усещах леко, но неприятно замайване, без да мога да определя причината. Отец Бронц ми обясни, че доловил това влияние още при първото си посещение и то се дължало на мерките, с които Сумико О’Хигинс се криела от околния свят.
— Редуват се — каза той. — Винаги една от тях с ранг на магистър и нейният сбор от още дванадесет вещици бдят, пили до насита от еликсира на Сумико. Така само спътникова снимка би показала какво става тук, но май и от това няма особена полза — местността е трудно достъпна за наблюдение отгоре, а съществуват и два-три инверсионни слоя в атмосферата, разкривяващи образа. Нашата приятелка добре си е подбрала убежището.
Увереността на О’Хигинс, че след поражението си Артур ще се върне, но няма да открие селото, се бе оправдала. Всъщност тринадесетте пазителки излъчваха послание до всичко живо наоколо да не забелязва мястото. Не беше нито истинска невидимост, нито телепатия и въпреки това издигаше непробиваема психическа преграда за сетивата.
Според отец Бронц кралицата на вещиците била предоволна от подхвърлената й идея. Изтървала се, че тъкмо искала да провери „това-онова“. И имала зъб точно на имението Зийс не само заради доктор Пон, а и загдето Артур причинил смъртта на две от нейните служителки при нападението.
Естествено беше ги заменила веднага с други, но сериозният проблем за недостига на сили при атаката ни срещу имението оставаше. Повечето от нейните похвати вършеха по-добра работа при отбрана, защото защитният кръг и „замъгляването на съзнанието“ не бяха от голяма полза за една подвижна, нападаща войска. Така можеха да се справят с част от силите на Артур, но не и с всички. При пряк сблъсък нейните пешки, дори с помощта на отварата, въобще не бяха в състояние да се мерят с обучените и опитни магистри и надзиратели от Зийс. Вещиците проявяваха мощта си само като група. А Артур вече знаеше за тази тяхна слабост след първия си неуспех и щеше непременно да им отвърне с някаква хитрост. Ако Сумико разполагаше с около хиляда амазонки, би била неуязвима, но със сто шестдесет и девет определено имаше нужда от подкрепа.