От друга страна, ако беше такъв, за какъвто се представяше, що за подбуди го подтикваха да ни помага? Оправдаваше съществуващата на Лилит система, а използваше най-сериозната опасност за нея — вещиците, за да даде власт на човек като мен, който също я мразеше безпределно…
Взирах се в лицата на хората около огъня, докато обсъждаха разпалено предстоящото стълкновение. Почти не се вслушвах в думите им, защото по ирония на обстоятелствата бях най-маловажният сред събралите се тук, въпреки че щях да участвам в битката. О’Хигинс, психопатката със заложби на Владетел, способна да събира, усилва и насочва излъчването на микробите. Рогнивал, която искаше да си върне отнетите земи и да отмъсти за оскърблението. Бронц…
Вече го бях сравнил мислено с Макиавели. Доколкото си спомнях от някогашните лекции, този политик от древността никога не се изявявал като водач, а се представял за съветник — само че за такъв, който дърпа конците иззад завесата, докато князът отнася всички неприятности и върши мръсната работа. На мен ли бе отредена ролята на княз-кукла? Или и тримата щяхме да играем подобна незавидна роля? При цялото си търпение и дяволска изобретателност можеше ли отецът да се надява, че ще властва непряко над една област чрез нас, а после ще се възползва от способностите на О’Хигинс, за да докопа цялата планета? И как ли би могъл да го възпре дори Марек Крийгън? Ще насочи ударите си срещу господарите, но няма да се сети за бродещия свещеник… за съветника.
Чудесен план, дори блестящ. Зарекох се, че ако оцелея и се добера до положението на рицар, няма да бъда послушна фигурка в тази игра, както вероятно Бронц разчиташе да стане.
Съветът завърши в дух на привидно съгласие, а плановете бяха превъзходни, поне на теория. Предстоеше да ги проверим, когато хората застанат един срещу друг на бойното поле.
Върнах се в колибата, където с Тай щяхме да очакваме решителния ден, и се изненадах, че не я заварих там. Тя нито се интересуваше от стратегия, нито я разбираше кой знае колко добре, а и вещиците не показваха особено желание да общуват с гостите си. Все пак моето момиче бе отишло някъде и не ми оставаше друго, освен да чакам.
Вече притъмняваше, когато тя се върна, доста потисната и разтревожена.
— Нещо лошо ли се е случило? — попитах нервно. — Къде беше?
— Подслушвах — въздъхна Тай.
— Ъ? Как така?
Тя кимна.
— Не ми харесват тия жени. Тръпки ме полазват по гърба, като ги зърна. — Погледна ме загрижено. — Кога ще е битката?
— След три дни, на зазоряване.
Тай унило поклати глава.
— Кал, тази О’Хигинс може да се прави на симпатяга, ама си е луда за връзване. Примъкнах се при една групичка, май умуваха какво да сторят. Не се притеснявай, изобщо не ме видяха. Трудничко ги чувах, ама почти всичко разбрах.
Любимата ми потрепери, а аз се намръщих.
— Какво си чула, та се разстрои така?
Наведе се към мен и зашепна съвсем тихичко.
— Кал, те няма да спазят уговорката. Щом победят, ще пречукат и тебе, и отец Бронц. Ще дадат на оная господарка каквото иска, за да им се махне от главите, но ще задържат Зийс за себе си. Разправяха, че било време да започнат чистката. Какво е „чистка“?
Обясних й.
— И аз туй си помислих. Цялата Лилит щели да прочистят. Засега се канят да изтребят всички мъже в Зийс, за да стане той имение на вещиците.
В миг на прозрение си признах, че почти всичко от това подсъзнателно ми е било ясно, но не съм искал да допусна, че е възможно.
— Не се тревожи — опитах да я успокоя. — Отец Бронц и аз няма да им се оставим просто така. А и на тази проклета вещица едва ли ще й мине номерът. Марек Крийгън и останалите тузове ще я връхлетят още преди да е започнала.
Тай гневно завъртя глава.
— Така си мислиш, само че и те са умували над същото. Побъркани са, ама не са тъпи. Разправят, че О’Хигинс вече била по-силна от Владетеля Крийгън, а и с тая отвара — викат й „сатанински еликсир“ — превъзхождала всяка армия. Била толкова могъща, че успяла да си скъта две лазарни столетия от Външния свят.
„Лазарни столетия“?
— Да не са лазерни пистолети? — подсказах й с внезапно пресипнал глас, колкото и да се перчех досега.
Тя кимна.
— Ъхъ, това беше. Ох, Кал, какво ще правим?
Сега можех само да я прегърна силно и да я утешавам. Но разбирах, че през следващите два дни трябва да хвана натясно отец Бронц, за да си поприказваме надълго и нашироко.