Тонът на гласа му я смути и тя отвърна малко ядосано:
— Просто смятам, че след като си решил да живеем тук, би трябвало да назначим добър надзирател. А може и да продадем ранчото и да купим още земя тук, в Луизиана.
Брет се ядоса на себе си, че бе допуснал да прояви подозрителност по такъв банален въпрос. Защо трябваше след всичките тези седмици все още да търси признаци, че материалните неща означават за нея повече, отколкото любовта му?
Трябваше все някога да събере смелост и да я попита защо развали годежа им преди шест години, иначе съмнението щеше да го подлуди. Трябваше да научи истината за миналото, не можеше да понесе тази вечна несигурност.
През следващите дни Брет усети някаква промяна в отношенията им, но не знаеше на какво се дължеше тя. Сабрина се затвори в себе си и като че ли го даряваше с по-малко нежност от преди, а това много го потискаше.
Сабрина не забеляза, че държеше Брет на разстояние. Искаше да остане насаме със себе си, защото чудото на бременността владееше съзнанието й, а той все още не знаеше, че ще става баща.
Септември беше горещ и влажен. Заедно със захарната тръстика зрееше и тялото на Сабрина. Тя се радваше на наедрелите си гърди, на закръглящата се талия и често ни в клин, ни в ръкав, по лицето й пробягваше доволна усмивка. Тази усмивка нервираше Брет и сърцето му замираше от ревност. За какво ли си мислеше, като се усмихваше така?
Месецът си отиваше и захарната тръстика се оцвети в нежно виолетово. Голямата трева, както я наричаха, никога не узряваше напълно в Луизиана и прибирането на реколтата беше ежегодна надпревара между времето и способностите на плантатора да прецени положението. Щом веднъж се дадеше заповед за рязане, плантацията се превръщаше в пчелен кошер резачи, връзвани и товарачи се трудеха от тъмно до тъмно да приберат богатия плод от поляга. Дойде октомври, а работата продължаваше. Брет се връщаше вкъщи късно през нощта, изтощен до смърт, и нямаше сили сподели леглото на Сабрина. Стана й навик да го чака нощем и да поддържа гореща водата за къпане, независимо от късния час. Приготвяше му и табла с месо, хляб и сирене. През третата седмица на октомври жътвата беше на привършване и атмосферата се разведри Рафинерията работеше денонощно и преработването продължаваше с пълна сила, ала навсякъде цареше весело настроение, защото работниците с нетърпение очакваха богатото възнаграждение и веселия празник по случай завършването на жътвата.
Една вечер Брет се прибра в къщи малко преди полунощ и с доволна усмивка изкачи стълбите. Утре щеше да си отспи.
За свое учудване завари Сабрина да го чака. Влезе в спалнята, захвърли в ъгъла пропитата си с пот ленена шапка и укорително каза:
— Трябваше да си легнеш.
Тя се усмихна и тихо отвърна:
— Вече почти не те виждам, освен вечер, и не бих си позволила да пропусна тези кратки часове.
Брет свали ризата си и я загледа. Сабрина беше застанала до голямата месингова вана, приготвена за къпане. Носеше прозрачна нощница и лек халат, светлината на свещта върху масата зад нея осветяваше силуета й и изведнъж Брет осъзна колко отдавна не се бяха любили. Сабрина се извърна в профил и той внезапно затаи дъх.
Тя беше вече в четвъртия месец и леката закръгленост на корема й личеше ясно в светлината на свещите. Брет усети как зашумя кръвта в слепоочията му и дрезгаво прошепна:
— Защо не си ми казала?
Отначало Сабрина не разбра за какво говореше мъжът й, но като забеляза вперения му в корема й поглед, смутено отвърна:
— Не знаех как ще го възприемеш…
— Как ще го приема? — повтори замаяно той и пристъпи към нея. После се засмя радостно, възбудено, прегърна я и я завъртя из стаята. — О, Боже мой, не знам! Радвам се, вълнувам се, но и малко ме е страх!
— Страх те е? — учуди се Сабрина. — Защо?
— Ако с теб се случи нещо, няма да го понеса — прошепна като на себе си той.
Изведнъж Сабрина се почувства много по-силна и мъдра. Обгърна с ръце врата му и го целуна по брадичката. Наболата брада погъделичка устните й.
— Силна съм като кон и няма да има проблеми, обещавам ти.
Брет отново не каза, че я обича, но загрижеността му беше балсам за нараненото й сърце. И беше въодушевен от новината…
Брет я положи предпазливо на голямото легло и я целуна с нежна въздържаност, сякаш имаше насреща си нещо чупливо и много скъпоценно.
— Никога не съм си представял, че ще имам свои деца, но дори само мисълта за това ме кара да потръпвам от радост. Смяташ ли, че ще бъда добър баща?
Сабрина се разсмя, сърцето й преливаше от любов.