— Ти? — изплака тя. — Ти си убил баща ми?
Карлос заприлича на диво животно, подгонено от ловци. Главата му се мяташе насам-натам, обезумелият му поглед блуждаеше из салона. Тук дебнеше смъртта. Усещаше миризмата й, а когато срещна ледените очи на Брет, откри потвърждението в тяхната неизмерима дълбочина. Брет бавно се запъти към него и Карлос загуби самообладание.
— Спрете! — заповяда със странно писклив глас. — Спрете или ще ви убия! — извади светкавично малкия си пистолет от колана и го насочи в главата на Сабрина.
Брет замръзна на място, разсъждавайки трескаво как да спаси жена си. Ала в очите на Карлос светеше лудост и по гърба му пролазиха тръпки на ужас. Бе допуснал смъртоносна грешка — пистолетът му остана в джоба на седлото.
Сабрина сякаш не осъзнаваше опасността. Почти обезумяла от болка, загубила способност да разсъждава разумно, тя сви в юмрук ръката с гривната и нанесе силен удар на Карлос.
Улучи лицето му, плъзна се и блъсна встрани ръката с пистолета. Ала мъжът бързо възвърна самообладанието си и докато Сабрина се опитваше да издърпа ножа от шала си, замахна с пистолета, удари я в слепоочието и я оттласна от себе си.
Брет се втурна напред, с удесеторена от гнева и страха бързина, но въпреки това закъсня Тялото на Сабрина описа дъга във въздуха и главата й се удари в ръба на тежката дървена маса. Младата жена се строполи на пода и не мръдна.
Брет изрева като ранено животно и начаса забрави за Карлос. Коленичи до Сабрина и с трепереща ръка докосна лъскавите къдрици и кървавата струйка, която се стичаше от слепоочието към брадичката й. Тя дишаше, но беше ранена, тежко ранена, както му се струваше.
Обърна се бавно към Карлос, приличащ на грамадна хищна котка от джунглата, и проговори:
— Вече сте мъртвец, Карлос.
Испанецът истерично се изсмя.
— Заплашвате ли ме, гринго? Мъртвият сте вие! Забравихте ли, че имам пистолет и по всяко време мога да убия и двама ви? — Изкиска се като същински луд.
Брет усещаше колко е опасно положението и се насили да остане спокоен. Да можеше само да му вземе пистолета…
Предпазливо пристъпи напред, но Карлос веднага изграчи:
— Останете там, където сте! — Размаха яростно пистолета. — Махнете се от нея!
Брет се поколеба, ала като видя, че пръстът на Карлос се свива, побърза да се отдръпне.
Безжизненото тяло на Сабрина очевидно беше приятна гледка за Карлос.
— Тя трябваше да се омъжи за мен. Аз съм законният господар на ранчото.
— Затова ли убихте Алехандро? — попита спокойно Брет. Трябваше да печели време.
— Да! — заяви гордо Карлос. — Той не искаше повече да ми дава пари след смъртта на баща ми. А когато поисках ръката на Сабрина, категорично отказа. Можеше да я принуди, след като вие се махнахте, но се заинати. Беше мекушав и глупав и един ден ми стана ясно, че трябва да го пратя на оня свят.
Очите на Карлос отново се впиха в тялото на Сабрина и Брет бе обхванат от панически страх. За да отвлече вниманието му, направи опит да го предизвика.
— Карлос, вие наистина сте глупак! Нямате достатъчно разум да ръководите такова голямо ранчо. Слаб сте, а нямате и ум в главата си. Проявете поне малко смелост и се изправете срещу мен в честен дуел! Страхливец, който се крие зад пистолета си!
Думите на Брет подействаха. Карлос побесня от гняв и изрева:
— Ще видим, гринго, ще видим! — Посочи вратата към фоайето. — Да излезем навън, тогава ще видим дали ще говорите така надуто. Ей сега ще ви докажа, че глупакът сте вие!
Брет усети огромно облекчение. Ако можеше да примами Карлос навън, далеч от Сабрина, съществуваше възможност противникът да допусне грешка.
Тръгна бавно към вратата, готов по всяко време за нападение. Но Карлос не му даде възможност. Вървеше плътно зад него и притискаше дулото на пистолета в гърба му. На вратата спря за миг, грабна газената лампа и забърза надолу по стълбите. Излязоха навън и спряха на няколко крачки от къщата.
Странна усмивка заигра по лицето на Карлос, призрачно в бледата нощна светлина.
— Готов ли сте, гринго? — изсмя се злорадо той. Брет кимна, въпреки че не разбираше намеренията му. Слава богу, Сабрина остана на сигурно място.
— Тогава виж как умира жена ти! — изсъска Карлос и с един замах запрати лампата във входа.
Стъклото се разби със силен тъп, пламъкът профуча като стрела и Брет едва не полудя, когато му стана ясно какво бе сторил Карлос. Сабрина щеше да умре, а той бе принуден да стои и да гледа. След това идеше и неговият ред. Безпомощно проследи с очи как огънят се разпростираше с бясна скорост по фасадата на къщата. Само след минути пламъците щяха да достигнат Сабрина, а тя беше безпомощна.