Сърцето на Сабрина биеше лудо, езикът й залепна за небцето. Изгледа го с големи кехлибарени очи, но не промълви нито дума. Брет впи очи в нейните, после наведе глава и твърдата му уста завладя нейната.
Освен нежните целувки на баща си, Сабрина не беше усетила мъжката целувка и не беше подготвена за сладкия огън, който се разля по тялото й, когато устните на Брет жадно се впиха в нейните. Близостта на мъжкото тяло замая главата й, лекият приятен дъх на кон, дим от огън и тютюн, който се носеше от него, беше чудесен, и тя цяла потръпна от дивия копнеж, който докосването му събуди в тялото й. Целувката беше съвсем непорочна, но Сабрина никога по-рано не бе усещала така тялото си. Коремът й се присви, но това беше дори приятно, зърната на гърдите набъбнаха, тялото й инстинктивно се притисна още повече към него. Едновременно е това се уплаши, част от нея направи опит да се отдръпне, инстинктивно отгатнала, че това, което изпитваше, предвещава опасност. Опасност, но и мамещо обещание за наслада.
Брет реагира на близостта й, на меката и невинна уста много по-мощно. В секундата, когато устните му докоснаха нейните, тялото му се надигна в порив на такава необуздана страст, че целият се разтрепери. Страстта не беше нещо непознато, утоляваше я, без да й обръща внимание, но такова нещо не беше изпитвал никога досега. Завладя го лудо, зашеметяващо желание да дава, да споделя и да притежава — така изцяло, толкова силно, че тя никога да не може да го забрави. Стресна се най-вече от желанието да разтвори устните й и да почувствува сладостта им. Самозабравил се, Брет едва не се поддаде на дивия порив на тялото си, когато острият глас на Оли го върна грубо в действителността.
— Това е вече върхът! — извика ядосано момъкът. — Безсрамницата извади нож срещу него, а той я целува!
Брет се отдели с въздишка от Сабрина. Овладя се бързо, засмя се и промълви:
— Най-после мога да кажа, че си ме поздравила както трябва, малката.
Сабрина все още бе замаяна от тази целувка и едва се държеше на крака. Когато виенето на свят престана, тя забеляза Оли, застанал насреща им с два тежко натоварени коня. Смаяно впи очи в маймунското лице на младия мъж, който гневно я разглеждаше, и попита:
— Този кой е?
— Добър въпрос — каза Брет. — Това е Оливър Фрам, моят… камериер. — И с поглед към Оли добави: — А това е братовчедка ми Сабрина дел Торес. Ще гостуваме у баща й.
Сабрина и Оли се огледаха недоверчиво. За Оли съществуваха само два вида жени, добри и лоши. А замърсените дрехи на Оли и редките косми по брадата му не бяха точно онова, което би могло да се очаква от прислужник на млад мъж от добро семейство. Ала след кратък поглед към Брет Дейнджърмънд Сабрина стигна до заключението, че двамата вероятно си подхождат добре.
Смъкна се от коня и официално каза:
— Ще ви заведа до хасиендата. — После свирна на Сироко, която веднага препусна към нея, и след малко тримата потеглиха по прашния черен път към дома. Пътят минаваше през гъста гора.
Когато излязоха от гората, Брет се изненада от провинциалната прелест на имението. Стопанските сгради бяха построени от кирпич и груби греди, оградите на пасищата и дворовете за животните не бяха боядисани и времето беше оцветило незащитеното дърво в червеникаво кафяво, което беше радост за окото. Хасиендата, главният дом с керемидени покриви и сводести входове, построена в мавритански стил, се намираше непосредствено до гората. С величествените си размери тя веднага напомни на Брет за Испания.
Едноетажната средна част на къщата беше продълговата и ниска, с изнесен напред покрив и широки коридори. В десния ъгъл на къщата беше пристроено двуетажно крило. Черна желязна ограда опасваше балкона, който украсяваше фасадата на хасиендата. Алея, засенчена от разклонени диви рожкови, портокалови и лимонови дървета, водеше към висока двукрила врата. Брет слезе предпазливо от коня, за да щади ранената си ръка. И в този миг вратата се разтвори, Алехандро изскочи навън и през смях извика:
— Колко се радвам да те видя! От седмици те очаквам и почти бях загубил надежда, че ще се отзовеш на поканата ми. — Като видя изцапаната с кръв риза и разрошената коса на Сабрина, смръщи лице и попита: — Какво се е случило? Да не са те нападнали бандити?
Брет изкриви лице.
— Не. Само че със Сабрина имахме… ами, известно недоразумение.
Алехандро отлично познаваше буйния нрав на дъщеря си и понечи да поиска обяснение. Ала Брет побърза да го прекъсне, описа шеговито случилото се и настоя, че раната е само драскотина.
Алехандро веднага заподозря, че зад тази история се крие нещо, но усети, че няма да измъкне от устата им нито дума повече. Обърна се, плесна с ръце и извика: