Въпреки това продължи да размишлява. През седемте години с Хайме бе водила мирен и доволен живот, докато първият брак на Хю беше всичко, само не и спокоен. Очите на София засвяткаха от гняв. Как можа Джилиън, покойната жена на Хю, да се държи така скандално? Цял Начез клюкарстваше за любовниците й и страстта към прахосничество. А най-страшно беше безразличието към по-големия й син Брет. Всички в Начез знаеха, че към Брет беше напълно равнодушна, а даряваше с цялата си любов второто дете, Мартин, който със сапфирените си очи и златните къдрици приличаше досущ на нея и беше ярка противоположност на Брет, един типичен Дейнджърмънд.
Ядосана на самата себе си, че точно днес се е замислила за тези неща, София се изправи грациозно, заразхожда се напред-назад из елегантната си стая и се опита да си представи бъдещето — колко щастлива ще бъде с Хю, с каква любов и привързаност ще дари двамата му сина… ако те допуснеха това.
Вероятно синовете бяха истинската причина за съмненията й. Тя обичаше Хю. Слава Богу, катастрофалният брак и големият скандал след последната афера на Джилиън не го бяха направили женомразец. Но Брет…
София въздъхна. Преди седем години, когато Брет навърши десет, майка му избяга с един странстващ проповедник и взе със себе си осемгодишния Мартин. Всички бяха смаяни, когато Джилиън се влюби в бедняк, при това свещеник! Начез полудя. Хю откри жена си чак след година, и то в Ню Орлиънс, където тя си живееше, без да се стеснява, с един комарджия, добре известен в Начез. Любовникът й предизвика Хю на дуел, който едва не му коства живота и го направи инвалид.
София съзнаваше, че най-много от всички пострада Брет. Майката го изостави и той се вкопчи в баща си, затова и борбата на Хю със смъртта му оказа огромно въздействие. В известен смисъл тя направи и Брет инвалид — момъкът вече не вярваше на никоя жена, беше убеден, че всички лъжат и мамят. Как ли ще се преборя с това? — каза си София с натежало от мъка сърце. Седемнадесетгодишният й доведен син се държеше много хладно с нея. Без съмнение, Брет й нямаше доверие — той не вярваше на никоя жена. Но имаше един проблясък на надежда. Сабрина явно беше запленена от своя висок, представителен доведен братовчед. През последните седмици непрекъснато вървеше подире му. Фактът, че Брет търпи това, показва, че никой не може да устои на чара на Сабрина, каза си с усмивка лелята. Може би малката ще го научи, че не всички жени са чудовища.
Сякаш с магическа пръчица ги привлече с мислите си. През един от високите прозорци видя как Сабрина изскочи на моравата, облечена в рокля от жълт муселин. Брет стоеше под един от величествените дъбове. Необичайно мекият израз на лицето му издаваше, че е привлечен от детската магия на Сабрина и се чувства смутен от това.
Той изглежда толкова добре, каза си София, фино очертаното лице тъкмо се отърсваше от съвършената младежка красота. Имаше тъмна коса като Хю и същите характерни вежди. Очите, скрити зад дългите извити мигли, проблясваха тъмнозелени като нефрит. Бих дала цяло богатство за такива мигли, усмихна се на себе си тя. Брет, който нямаше още осемнадесет години и беше висок почти метър и седемдесет, имаше широки рамене и обещаваше да стане много силен мъж. Но държанието му беше отчайващо! Дали някога щеше да пробие ледените бариери, с които се беше оградил!
Ето че сега се усмихна и дръпна Сабрина за една от старателно сплетените плитки. В този миг към тях се присъедини трето лице и устните на София се изкривиха презрително. Мартин.
Тя полагаше искрени усилия да изпитва добри чувства към петнадесетгодишния Мартин, но това явно беше невъзможно. Мартин беше размирник по рождение, разглезен и егоист. Момчето изпитваше невероятно удоволствие постоянно да напомня на Брет, че майка им го е обичала повече и навремето е взела със себе си само него. Понякога много й се искаше да го напляска. Особено когато лицето на Брет ставаше затворено, а очите на Мартин лъсваха от злоба.
Но София държеше да бъде справедлива и признаваше, че за Мартин положително не е лесно да живее с баща си и брат си след толкова години, прекарани с майката. Освен това — София много искаше да го повярва — момчето вероятно още тъгуваше за майка си, загинала предната година в Ню Йорк при злополука с каретата. След смъртта й Мартин трябваше да се върне в Начез, в семейството, което не беше виждал цели шест години. Сигурно не му беше лесно, но защо му доставяше такава радост да бъде непоносим? Беше инат, безсрамен и непокорен син и постоянно играеше злобни номера на Брет.
В този миг в стаята влезе Елена и сложи край на тягостните мисли на сестра си. Двете много си приличаха. Елена беше по-възрастна и малко по-закръглена, но имаше същите тъмни очи и гарвановочерна коса. По слепоочията й вече сребрееха първите бели кичури, но въпреки четиридесетте си години притежаваше темперамента на двадесетгодишно момиче. Носеше елегантна рокля от тъмнозелена коприна с кокетен волан, тъмните й очи примигваха, а в гласа й прозвуча неподправено вълнение: