Мъжът насреща й имаше страшно романтичен вид. Превръзката беше като яркочервено петно на бялата риза, дългите мускулести крака бяха обути в тесни, черни панталони. Съвсем против волята, си Сабрина промълви:
— Знаеш много добре какво ще кажа, нали!
Двамата сякаш бяха сами в патиото. Алехандро беше забравен. Той ги наблюдаваше внимателно и ясно доловимото напрежение между тях му допадна. Брет удостои отговора й с широка усмивка.
— Каква чест, дете! Лишаваш ме от мъжественост!
— Бих го направила с удоволствие — изсъска Сабрина — е някой остър като бръснач нож!
Проехтя безсрамният смях на Брет, но веднага след това лицето му стана сурово.
— Искаха да го направят жени, които имат повече опит е мъжете от теб!
Сабрина потрепери от внезапно появилия се опасен израз на лицето му. Защо все ми се иска да се карам е него? — помисли тя. — Едновременно е това се стремя към… към какво всъщност?
Погледите им се срещнаха, и в този миг Сабрина се почувства щастлива, че е жена и че баща й е наблизо. Алехандро не чуваше разговора им, ала веднага забеляза, че се отнасяха не съвсем любезно един към друг. Познавайки темпераментните изблици у дъщеря си, извика:
— Хей вие двамата, искам и аз да участвам в разговора.
Брет се отвърна от Сабрина с известно усилие и каза:
— Аз само се съгласих с предишното ти изказване. Сабрина е наистина чудно хубава… но езикът й може да бъде смъртоносен.
Сабрина изпръхтя съвсем не като дама и понечи сърдито да му обърне гръб, но Брет посегна към ръката й. Наведе се, притисна топлите си устни в меката кожа и тя окончателно се обърка. Целувката я опари като нажежено желязо. Сърцето й направи странен скок.
С чаровна усмивка Брет промълви:
— Нека сключим мир, дете! Обещавам ти да бъда кротък — в рамките на възможностите си, — ако ми обещаеш да държиш зад зъбите отровното си малко езиче.
Обхвана я необяснимо, опияняващо чувство на щастие, всяка сдържаност беше забравена и тя грейна насреща му. На бузата й се появи пленителна трапчинка и гласът й прозвуча почти плахо:
— Да, сеньор Брет, би било прекрасно.
При тази усмивка Брет затаи дъх. Ала се овладя бързо и галантно поведе Сабрина към масата. Вечерта протече хармонично и когато Сабрина си легна, тя установи че вече се радва на следващия ден, когато двамата с баща й щяха да покажат на своя гост ранчото. Сгуши се в пухеното легло и притихна. Колко хубаво, че видях отново сеньор Брет, каза си сънливо и прогони от съзнанието си неясната тревога. Просто не биваше да мисли за онази целувка и как кръвта пареше във вените й, когато Брет я гледаше така… Не. Между тях трябваше да цари мир.
ГЛАВА СЕДМА
Следващият ден беше хубав, топъл и слънчев, а и въздухът не беше толкова влажен както през лятото. Сабрина се присъедини към баща си и Брет, които след закуска се заеха да обсъждат възможността в ранчото дел Торес да се засади захарна тръстика.
Младото момиче с изненада установи, че именно тази беше причината за посещението на Брет, и това я ядоса. Защо Алехандро не бе споменал нито дума по този въпрос?
През последните години той обсъждаше с нея всяко по-важно решение и сега Сабрина не проумяваше защо този път не го беше направил. Обикновено й обясняваше всичко, защото я подготвяше един ден самостоятелно да ръководи ранчото. А сега ставаше въпрос за рискован проект, който щеше да погълне голяма част от земята, времето и парите им.
Сабрина хвърли недоумяващ поглед към баща си. Защо? Защо тази прикритост около захарната тръстика и посещението на Брет? Наистина беше странно. Може би Брет беше повлиял на баща й… Смръщи чело и изпитателно изгледа госта. Защо е дошъл тук? Накодочес нямаше с какво да го привлече. А може би е загубил богатството си и сега иска да разори баща й. Едва що й бе хрумнала тази мисъл и й се прииска да потъне в земята от срам. Как можа да си помисли такова нещо? Почувства се гузна и се постара да бъде особено мила и любезна, докато двамата е Алехандро развеждаха Брет из ранчото.
Семейство дел Торес бяха прочути с говедата и конете си и Брет видя в оборите много интересни неща. Противно на другите плантации, ранчото на дел Торес имаше много и различни лица. Поради богатството, което дядото на Сабрина донесе от Испания, членовете на семейството можеха да се ползват с доста свобода. Следваха наклонностите и интересите си, както пожелаят, и от деня, в който Енрике дел Торес стъпи в Новия свят, богатството непрекъснато нарастваше. Имаха складове и корабостроителници в Ню Орлиънс, плантации за памук в Луизиана, сребърни мини и земи в Мексико. Неизброимото богатство им позволяваше да водят коренно различен живот от повечето заселници, затова не беше за учудване, че в оборите им се намираха най-добрите расови испански кобили и жребци, които можеха да се намерят западно от Мисисипи. Говедата за разплод също идваха от Испания и Алехандро се гордееше особено, че му се беше удало да продаде някои от животните обратно в Испания. Брет остана много учуден, като чу, че в Тексас също се провеждат боеве с бикове, както в Мексико. Алехандро обеща да организира състезание в негова чест.