Ранчото беше обширно. Петдесетте хиляди десетини земя не можеха да се избродят за един ден. По-голямата част от имението представляваше девствен пущинак, обработена беше само най-близката околност на хасиендата. Стадата — коне и говеда — пасяха необезпокоявани по обширни ливади, пазени от безброй вакерос. Само отличените с награди най-ценни животни държаха в оградени пасища близо до господарския дом.
За Брет беше удоволствие най-после да раздвижи краката си след продължителната езда. По нареждане на Бонита ръката му все още беше в превръзката, но след няколко часа се почувства благодарен, че я имаше, защото раната продължаваше да го мъчи. Независимо от това денят премина много хармонично и преди всичко, без да се скарат със Сабрина.
След пет дни раната на Брет зарасна дотолкова, че той свали превръзката, и от тогава двамата с Алехандро бяха ежедневно на път. Сабрина се почувства пренебрегната. Баща й обсъждаше събитията на деня с Брет, двамата оглеждаха удобните места за засяване със захарна тръстика, а на нея възложиха да се занимава с домакински задължения. Алехандро не беше особено умел сватовник. От страх да не забележат колко държи да омъжи дъщеря си той се занимаваше само с Брет и дори не забелязваше, че по този начин променя обичайното ежедневие на дъщеря си и я лишава от компанията си.
Освен това беше зажаднял за мъжка компания. Той си беше испанец и въпреки любовта си към Сабрина винаги бе мечтал за син. Брет заемаше цялото му свободно време. Растящото недоволство и объркването на Сабрина бяха разбираеми, но Алехандро би се ужасил, ако можеше да забележи какво й причинява.
Този ден започна като всички други. Брет и Алехандро оживено обсъждаха нещата, които искаха да свършат през деня, а Сабрина седеше до тях и ядно скърцаше със зъби. Пак ли щяха да я оставят сама, за да търсят подходящо място за предвидената рафинерия? Вече й дойде до гуша. Използва една пауза в разговора и решително заяви:
— Ще дойда с вас. Ако ще произвеждаме захар, аз също трябва да науча нещо за това.
Алехандро забеляза упорито издадената напред брадичка и изведнъж осъзна колко много я беше пренебрегнал в последно време.
— Но разбира се, дете. Ще се радваме да ни придружиш. А и ти имаш право да знаеш какви са намеренията ни.
Сабрина се разгневи още повече, когато баща й се обърна към Брет, като че имаше нужда от съгласието му, и попита:
— Това е добра идея, нали?
Брет вдигна рамене.
— Естествено. Ще ида в обора и ще се погрижа да оседлаят коня на Сабрина. Да се срещнем ли след половин час пред вратата? — Изгледа девойката отстрани и подигравателно прибави: — Половин час би трябвало да ти е достатъчен, за да се приготвиш, нали? Жените все закъсняват.
— Някои жени — отговори Сабрина е крива усмивка.
Само петнадесет минути по-късно тя се появи, обута с дръзки ръждивокафяви панталони, буйните къдрици стегнати в дълга дебела плитка. Само на слепоочията и врата закачливо се виеха непокорни къдрички.
За нейна радост на масата до баща й я очакваше Карлос. Лошото настроение беше забравено и тя го дари е лъчезарна усмивка.
— Здравей, Карлос! Какво те води толкова рано насам?
Карлос се усмихна, черните му очи огледаха с възхищение стройната фигурка.
— За съжаление не само красотата ти. Тъкмо разказвах на баща ти, че наоколо пак обикалят бандити. Този път са извършили убийство.
— Не! — извика ужасена Сабрина. — Какво е станало? Кой е бил убит?
— Снощи са нападнали ранчото на Риос и убили сеньор и сеньора Риос — отговори намръщено Алехандро.
Сабрина стисна юмруци и ядно процеди:
— Проклети да са тези дяволи! Трябва да сложим край на безчинствата им.
— Да! — Карлос кимна. — Трябва да се предприеме нещо! Баща ми покани тази вечер всички съседи, за да обсъдим въпроса. За съжаление трябва веднага да тръгвам и да уведомя и другите за срещата. — Хвърли закачлив поглед към Сабрина. — Ще ме изпратиш ли до коня ми?
Сабрина се съгласи с готовност, защото така можеше да избегне укора на баща си заради неподходящото за млада дама облекло. Карлос беше вързал коня си за оградата и когато стигнаха там, каза: