— Вчера слугата ви донесе поканата за празненството по случай пристигането на сеньор Дейнджърмънд. С нетърпение очакваме да се запознаем е този американец.
Сабрина отговори учтиво, но нещо в гласа й накара Карлос да наостри уши.
— Кой е той? — попита младежът. — Не знаех, че леля ти София има голям син. Мама беше много изненадана — нямахме представа, че очаквате гости.
Сабрина вдигна рамене.
— Той е доведен син на леля София. Просто не помислихме да споменем за посещението му. — За нищо на света не можеше да му разкрие колко се е изненадала самата тя от появата му.
Любопитството на Карлос се събуди, но въпросът му прозвуча подчертано небрежно:
— А добре ли изглежда? Дамите ще го ухажват ли?
— Не знам.
Карлос смръщи чело.
— Какво знаеш въобще за него? — попита накрая. Никой от двамата не забелязваше високия мъж, който пристъпи бавно към тях и се спря само на няколко крачки. Преди да успее да издаде присъствието си, Сабрина започна да говори. Очевидната ревност на Карлос се изля като балсам върху наранената й душа. Усмихна се необичайно кокетно и промълви:
— Ти изглеждаш много по-добре от него. — Всъщност това не беше лъжа. Карлос отговаряше много повече на общоприетия идеал за красота. Но у Брет имаше нещо…
Карлос беше видимо облекчен от този отговор. Очите му не се откъсваха от меките й устни.
— И… — започна той.
Обикновено Сабрина не флиртуваше е Карлос, но Брет бе събудил в сърцето й чувства, които тепърва трябваше да се научи да контролира. Все още дори не ги проумяваше истински. Вдигна очи и огледа преценяващо братовчед си. Той изглеждаше наистина добре, освен това много я обичаше. Дали и Карлос ще я целуне така, както я целуна Брет? — запита се внезапно тя. Дали целувката му ще предизвика у нея същите луди, объркани чувства, както целувката на Брет? И преди да успее да размисли, изтърси:
— Искаш ли да ме целунеш?
Карлос не изчака да му повторят.
— С удоволствие, скъпа! — засмя се той. — С удоволствие!
Устата му беше топла и нежна, ръцете силни и настойчиви, прегръдката страстна. И той миришеше на тютюн и коне като Брет, но докосването му я остави равнодушна. Очевидно умееше да прегръща, но Сабрина се откъсна от ръцете му, преди целувката да стане още по-страстна.
Карлос се задъхваше, бузите му се обагриха в розово.
— Скъпа! Нали знаеш какво изпитвам към теб? — промълви той, но Сабрина бързо постави пръст на устните му. Засрами се, защото просто го беше използвала, и се учуди, че не изпита нищо при целувката му.
— Не казвай нищо, приятелю — прошепна тя. — Не биваше да искам такова нещо от теб. Постъпих зле и те моля да ми простиш.
Карлос се накани да протестира, но забеляза, че сега не е време за обяснение, затова само каза:
— По-късно ще поговорим пак.
Сабрина поклати глава.
— Не! Забрави моята глупост. Това, което се случи, няма да промени нищо между нас.
Карлос остана за миг вгледан в нея, после се метна на коня и огорчено отвърна:
— В момента се подчинявам на желанията ти, но няма да оставя нещата така. Не забравяй това!
Сабрина съкрушено се загледа след гневно препускащия ездач. Карлос беше приятел. Как можа да се отнесе така с него? Ако Брет не я беше целунал, това никога нямаше да се случи. За всичко беше виновен той!
Обърна се рязко и се озова лице в лице с Брет, облегнат небрежно на ствола на едно голямо дърво. Замръзна на мястото си, питайки се откога ли стоеше там.
Мъжът пристъпи към нея и подигравателно промълви:
— Малък спор с любимия ли?
— Това не те засяга — сопна се Сабрина. — Ако беше джентълмен, щеше да се обадиш. Откога си тук?
— От доста време — отговори сухо Брет. — Кой беше този, дете? Сигурно не харесва на баща ти, нали? Затова ли се срещна тайно е него в обора?
Това вече беше прекалено и Сабрина избухна:
— Как смееш! — изсъска тя. — Това беше братовчед ми Карлос! Нямаше никаква тайна среща! Той посети баща ми, а аз просто се сбогувах с него! — Очите й святкаха като златни звезди. — А що се отнася до съгласието на баща ми, семейството на Карлос много отдавна подготвя сватбата ни.
Изразът по лицето на Брет не издаваше бушуващите в душата му чувства. Той пъхна палци в широкия си кожен колан и каза:
— Сватба? Не си ли малко млада за това?
Ръцете й се свиха в юмруци, но тя успя да се овладее и високомерно отговори:
— След около четири месеца ще стана на осемнадесет.
— Респектираща възраст — подразни я той и с нежна усмивка погали бузата й. — Не избързвай, дете — осемнадесет не значи, че си ужасно стара. Та ти си същинско бебе.
Кехлибарено-златистите й очи засвяткаха предизвикателно.