— Карлос не ме счита за бебе… а и ти също, когато ме целуна.
Един мускул трепна по лицето му и усмивката изчезна.
— Така беше — призна е нежелание той. Изведнъж очите му се присвиха. — Нима стори това, за да го сравниш с мен? Опитваш се да разбереш дали той също не те смята за дете?
Сабрина поруменя от срам, защото осъзна, че беше направила точно това. Може би не нарочно, но много й се дощя да узнае дали реагира на целувката на Карлос, както на тази на Брет. Опита се да прикрие смущението си с нахалство.
— И какво от това?
След целувката Брет съзнателно странеше от Сабрина, за да овладява страстта и желанието, които тя събуждаше у него. Като я видя в обятията на друг мъж, кръвта му кипна, а дръзкият й отговор преля чашата. Сграбчи я, притисна я към себе си и изсъска:
— Щом си решила да правиш сравнения, ще повторим опита!
Устата му се сведе безмилостно към нейната и въвлече цялото й същество във водовъртеж от объркани, преливащи чувства. Прекрасно беше да го целуне отново, да усети пак настойчивите му, търсещи ръце и тези примамливи устни. Внезапно проумя, че е копняла за него. Притисна стройното си тяло плътно до неговото, поиска нещо повече от тази полунежна, полудива атака. Инстинктивно обви врата му с ръце, отметна глава назад и се предложи с цялата си невинност. При тази внезапна капитулация гневът на Брет в миг се изпари, той забрави света около себе си, забрави всичко, освен подлудяващото меко тяло в ръцете си. Отново го връхлетя мъчително потисканата страст. Прегърна я още по-силно, притисна я до себе си. Устата му стана настойчива, а когато тя се поколеба, заповяда пресипнало:
— Отвори устните си, искам да усетя вкуса им.
При тези думи Сабрина потръпна от блаженство, а когато езикът му проникна в дълбините на устата й, цялата се разтрепери. Мъжкият език се плъзна навътре, изпълни я цялата, бавно и чувствено вкуси вътрешната й топлина.
Сабрина беше шокирана и същевременно разтърсена от нахлулата в тялото й страст. Светът се разлюля. Какво прави той с мен? — питаше се безпомощно тя. Коленете й омекнаха, зави й се свят и по слабините й бавно се разля топла вълна. Зърната на гърдите й станаха непоносимо чувствителни и тя тихо изстена. Плътта й жадуваше да усети ласката на опитните мъжки ръце.
Брет от седмици не беше спал с жена и тялото му пламтеше от жажда. Членът му беше твърд и пулсираше болезнено, кръвта бучеше в главата му, а наивната девическа реакция на милувките му едва не отне и последните остатъци от разума му. Беше на път да забрави коя е тя и защо е неприлично да я целува така. Макар да се отнасяше зле и с пренебрежение към жените, преди години се беше заклел никога да не нрави нещастно някое непорочно младо момиче. И без това предпочиташе по-стари, опитни жени.
Когато разбра, че беше на ръба да забрави всички скрупули, побърза да я отблъсне от себе си. Дишайки тежко, запита цинично:
— Е, достатъчно ли беше?
На Сабрина бяха необходими няколко мига, за да се върне в действителността и да напусне света на страстите, завесата на който леко се бе повдигнала пред очите й. Огледа се безпомощно, с устни, леко подути от целувката му, очите полузатворени от удоволствие, после изведнъж проумя значението на думите му.
Замахна и го удари с всички сили по мургавото лице.
— Мръсник такъв! — изсъска гневно.
Брет опипа предпазливо бузата си и каза подигравателно:
— Доста добре се справяш, макар че си още дете.
— Не ме наричай дете! — процеди през стиснати зъби Сабрина.
Той се ухили и отговори:
— Признавам, че не целуваш като невинно дете. Сабрина потисна яда си, врътна се на токове и се втурна през желязната врата в двора. Избяга в стаята си, питайки се как ще понася занапред присъствието на Брет, без да го убие.
ГЛАВА ОСМА
Все пак оглеждането на подходящите места за строеж на рафинерия се състоя. И да беше забелязал, че дъщеря му се отнася с ледено презрение към госта, Алехандро се направи, че нищо не вижда. Не спомена и яркочервеното петно на бузата на Брет. Ала си направи определени заключения. Сабрина беше толкова разгневена, толкова засрамена и уплашена от начина, по който беше реагирала на целувката, че не смееше дори да мисли за случилото се.
Вечерта тя отказа да придружи мъжете до ранчото на де Ла Вега. Нямаше желание да отговаря на любопитните въпроси на леля си Франсиска и на останалите дами.
Сабрина може би успя да се изтръгне от безмилостния разпит на Франсиска де Ла Вега, но Брет смело се опълчи срещу непознатата дама.
Алехандро го предупреди за навиците на сестра си, но Брет съвсем не очакваше толкова нетактични въпроси. Пристигнаха малко по-рано от другите и Франсиска не загуби нито минута. Едва ги посрещна и разлисти списъка с въпроси: Защо е тук? Докога ще остане? Ерген ли е? Защо не се е оженил досега? Годеница ли е тръгнал да си търси?